Ако живеете в град, то прахът е постоянен и неизменен спътник в живота ви. Вероятно толкова сте свикнали с него, че рядко се питате представлява ли заплаха за здравето Ви и можете ли да вземете някакви защитни мерки срещу него.
„Прах“ е общото название за всякакви твърди частици с размер под 500 микрометра, които летят из въздуха.
Сивата къщна прах – тази, която има навика да се събира по ъглите на космати топки, всъщност има органичен произход и следователно е възможно да бъде болестотворна. И всъщност е точно така. Тя се дължи най-вече на умрели клетки от кожата на обитаващите и техните домашни любимци. Наличието на домашни животни всъщност увеличава значително натрупването на прахта. Нормално е за един ден в къщата да се образуват около 6 милиграма прах на кубичен метър, като количеството нараства според това колко време обитаващите прекарват в дома си.
По правило обаче в природата ресурсите не се губят, така че мъртвата ни „отпадъчна“ кожа би могла да е храна за някой друг биологичен вид. И тя е. Нещо повече – домашната прах е среда за живот на много мънички организми, които сами по себе си могат да бъдат заплаха за здравето ни.
Враг вкъщи
Известни са като акарини или акари. Наричат ги още „кърлежите на къщната прах“.
Тези, които населяват домовете ни, са много малки (250-400 микрона), много грозни и от тях няма отърваване – акарините са един от малкото биологични видове, които се срещат абсолютно навсякъде по земята. Пълна елиминация е невъзможна. Оцеляват при всякакъв климат освен на много висока надморска височина. Има ги дори във водата и въздуха и се пренасят лесно от най-слабия повей на вятъра.
В Европа и в САЩ се срещат различни видове домашни акари, съответно наречени американски и европейски къщни кърлежи. Съквартирантите ни живеят 20-30 дни (женските – по-дълго) и снасят от 40 до 80 яйца.
Хранят се предимно с мъртвите ни кожни клетки. Нормално човек отделя около 1.5 грама стара кожа на ден, което е достатъчно за изхранването на около милион акарини. Последните нямат стомах и затова разграждат храната извън тялото си на няколко цикъла, използвайки за целта ензими и плесени. Остатъците от „трапезата“ на акарите имат специфична миризма – добре познатия ни „аромат“ на използвана хартиена торба за прахосмукачка.
Акарините умират, когато са изложени на пряка слънчева светлина. За да оцелеят, им е необходима и относително висока влажност. Затова те най-често се заселват в тъканите на мебелите, килимите, леглата и възглавниците, където са предпазени от слънцето, а човешкото тяло им осигурява необходимата влага (предимно чрез потене). Един използван матрак съдържа от 100 000 до 10 милиона къщни кърлежа. Цели 2% от теглото на двегодишна възглавница се дължи на акарите и техните хранителни отпадъци.
Очевидно ние не обръщаме никакво внимание на малките си „домашни любимци“, но те са смятани за най-големият причинител на алергии и астма.
Предизвикват също дерматити, конюнктивит, екземи и усилват сенната хрема. Допълнително могат да бъдат и преносители на зарази (да служат като вектори). Най-честите симптоми са леки – кихане, кашляне, сълзене на очите. Много по-рядко се срещат обриви и главоболие. Акарите произвеждат протеини, които са доста вредни за нас, хората. Те могат да предизвикат дихателна алергия (затруднено дишане, хриптене), която е особено опасна за новородени, тъй като не може да бъде излекувана и остава за цял живот. Всъщност акарините са толкова разпространени и вредни, че има цели три специализирани научни списания, посветени на изследването им – Acarologia, Experimental and Applied Acarology и International Journal of Acarology.
http://www.youtube.com/watch?v=zhB2xkBGc58
Видео материалът е с образователна цел и се препоръчва за гледане 1час преди и/или след хранене.
На война като на война
Как става унищожаването на акарите? С прахосмукачка, пряка слънчева светлина и температура. Научно изследване на разкри, че 60 градуса Целзий и час време в пералнята убива повечето акарини. В случай че тъканта е изпрана при по-ниски температури, тя трябва да се изплакне няколко пъти, което механично премахва гадинките. Може би ви прави впечатление, че перилните препарати (и дори белината) не убиват къщните кърлежи. На практика няма пестициди за унищожаването им, макар и да се провеждат изследвания в тази насока. Излагането на слънчева светлина на спалното бельо също помага, особено ако притежавате спален чувал, който не можете да перете на високи температури.
Най-доброто, което можем да направим е превенцията.
Освен редовното пускане на прахосмукачката (ако сте алергичен, ви е необходима такава с воден филтър) е добре и да проветряваме често. В домовете с постоянно работещ климатик има по-малко акари, отколкото в другите. Разумно е възглавниците и матраците ни да бъдат с изкуствен пълнеж и да се избягват пухени и вълнени завивки. Изследователите препоръчват на алергичните хора да перат спалното си бельо и завесите си всяка седмица, както и да опаковат матрака си с найлон, така че акарините да не могат да се заселят в него. Допълнително за по-чувствителните към прах е добре да нямат килими, а ако имат, да ги чистят всеки ден. И разбира се, ако сте алергични – никакви домашни любимци.
Всяка седмица ново спално бельо. Колкото и да не ви се вярва, леглото е един от основните източници на прах, понеже събира много частици от кожата на човек, както и влакна от тъканите. Има начин да се минимизира вредата и той е да се сменя спалното бельо всяка седмица, а завивките и възглавниците да се изтупват редовно. Когато сменяте чаршафите, внимателно сгъвайте мръсните, за да не се разхвърчи праха наоколо.
„Хванете“ праха, не го пускайте да излиза. Пособията, които ползвате, за да почистите праха, задържат част от него, но по-голямото количество се разпръсква наоколо. Много по-ефикасно ще почистите с влажна кърпа, и специално разработените кърпи, които привличат и задържат частиците на праха. Прахосмукачката също може да разпръсне праха, затова я ползвайте само за места, където нямате възможност да достигнете по друг начин.
Редовно почиствайте килимите. Килимите, тъй като са изтъкани от влакна са като магнит за праха, в неговите влакънца, праха е като у дома си и нищо не може да го изкара оттам. Долната част на килима също събира много прах, който при всяко стъпване върху килима се разнася навсякъде. Най-добре не си купувайте тежки килими, тъй като се заробвате да им слугувате непрекъснато, ако искате да е чисто. Ако все пак предпочитате килима пред паркета, теракота или другите съвременни настилки, минавайте килимите редовно с прахосмукачката. При първата се създала възможност ги изтупвайте навън, а ако имате желание е добре и да ги изпирате професионално поне веднъж в годината.
Използвани са собствени материали и такива от Капитал -2007г.