Днес в българския език английските думи са повече от руските, които от СССР по комунистическо време бяха внесени – имидж, рейтинг, мол, билдинг, „екшън план“, ъплоудване и кликване… Целият свят през последните 20 години се американизира. От началото на 90-те години на миналия век редица се установиха в САЩ да живеят български писатели, а вече и български вестници се печатат там и по интернет бързо се разнасят новини чрез съответните сайтове за българите там. От глобализацията да се оплакваме, е все едно от климата да се оплакваме – безсмислено е. Трябва към историческите и климатичните промени да се приспособяваме, ако да оцелеем искаме. Ако проблем с глобализацията имаме, в нас си е проблемът. Други нации, като арменци и евреи, винаги са си помагали и са сплотени, дори когато свободна родина не са имали и вестници не се печатали. А у нас вицът за българския казан в Ада си остава като че ли най-актуален. На народа ни да го пазят дяволи не му трябвали, защото сами се дърпали грешниците за краката един друг, от казана за да не бягат.
Но се променят нещата. Има много млади хора вече, които като граждани на света живеят, а обичат България същевременно и за България работят. На нацията ни бъдещето е в техни ръце.
Дали с отмирането или промените на вестници ще започнат политиците и в бъдеще да претърсват на опонентите си офисите безнаказано? Мозъчни тръстове в Америка и журналистически университети от корозията на Четвъртата власт са вече разтревожени – новинарски вестници, като Стандарт, Кеш, Пари, Шок. Но упадъкът им заради Интернет за обществото няма особено вреден да е, отколкото се страхуват някои хора. Вече се развива нов вид бизнес в мрежата за новини и здраве като Трета възраст, Жената днес, Лечител…, в безплатни ежедневници инвестират, които от оскъдните им ресурси да не черпят, докато политическа корупция или корпоративни измами разкриват. Засега не се знае за този напън дали и колко вестници ще спаси. Но дори и така, за обществената роля на Новинар, Труд, Шок и други , е лошо предзнаменование. Дали са в състояние новинарски организации днес с поддържането на информираност на гражданите да се справят, от което демокрацията зависи всъщност? Дали вестници като 168 часа, Дума, 24 часа и др. ще успеят да се справят?