Наскоро гледах филм, който силно привлече вниманието ми и с огромен интерес получих поглед за един голям артист.
Неговото име е Роберт Уилсън и той е много, много зает и ангажиран с множество разностранни, арт-проекти и реализации. Негови творби от сцената нетрадиционно интегрират широк спектър от художествени медии, включително танц, движение, осветление, скулптура, музика и текст. Неговите образи са поразително естетически с емоционален заряд, а продукциите му са спечелили широкото признание на публиката и критиците по целия свят.Според „Ню Йорк Таймс „той е описан като „много висока фигура в света на експерименталният театър.“
Режисьор и дизайнер-Уилсън Робърт e роден в Уейко 1941-ва, Тексас, в семейството на адвокат. Уилсън учи бизнес в университета в Тексас и дизайн в Pratt институт Бруклин. Опитът му с живопис и архитектура ще бъдат стабилна базисна повърхност за последвалите му работи с експериментален театър, които често граничат с изпълнителско изкуство. Работите на Уилсън са винаги много визуални.
По време на неговата широкообхватна кариера, той също така е работил като хореограф, изпълнител, художник, скулптор, художник на видео и звук и дизайнерско осветление. Той е най-известен със своята съвместна работа с Филип Глас на Айнщайн на плажа, както и с много други изпълнители, сред които Хайнер Мюлер, Уилям С. Бъроуз, Алън Гинсбърг, Лу Рийд, Том Уейтс и Дейвид Бърн
Завинаги е поставен траен неговият отпечатък върху шедьоври като „Вълшебната флейта“, Вагнер Ring цикъл, „Мадам Бътерфлай“, Dreamplay, Пер Гинт, на Опера за три гроша, Shakesepeare / сонети/ и Krapp’s
Наградите и отличията на Wilson включват два Гугенхайм „Задругата награди (’71 и ’80), номинацията за награда“Пулицър“в Драма (’86),“Златен лъв“за скулптура от Венецианското биенале (93), на Дороти и Лилиан Гиш награда за цялостно творчество (’96), на Premio Europa награда от Таормина Арте (’97), избор на Американската академия за изкуства и науки (00), и Commandeur на изкуствата et де литература (’02) и др.
През 1968 г. Уилсън основана експериментална на компанията, на Бърд Хофман училище Byrds. С тази компания, той създава първата си голяма работа, като се започне с 1,969 на Краля на Испания и „Животът и времената на Зигмунд Фройд”. Той започва да работи в операта в началото на 1970 г., създаване на Айнщайн на плажа с Филип Глас, който донася на двамата художници световна слава.
Луи Арагон хвали Уилсън катоказва. „Това е, което ние, от които е роден сюрреализъмът, мечтаехме да дойде след нас и да излезе извън нас“
Уилсън е известен с разширяването на границите на театъра. Творбите му са забележителни с строг стил, много бавно движение, и често много силна скала в пространството или във времето. Животът и времената на Йосиф Сталин е 12-часова работа, а KA планина и GUARDenia тераса е поставян на върха на планината в Иран и е продължило седем дни.
Неговите забележителни продукции включват „Писмо на кралица Виктория“ (1974), „Айнщайн на плажа „(1976), “ Граждански войни“ (1984), „Alcestis“ (1986), и в дните преди: „Death“, „Destruction“ и „Детройт III “ (1999 г.).
Wilson също е много ангажирани с рекламните предмети в неговите продукции. третира всеки като че ли е произведение на изкуството сама по себе си. Светлината е вълшебна пръчица а „Уилсън е „единственият голям режисьор, прилагащ фактуриране на осветлението като дизайнер“ и се признава от някои като „най-голямият светлинен художник на нашето време…Движението е друг акцентиран компонет, ангажирал неговата творческа концентрация. Езикът прави много неща и ги прави добре. Но ние сме склонни да си затваряме очите пред това, в което езикът не се представя добре. “Въпреки арогантността на думите – те управляват традиционния театър с железен юмрук – не всеки опит може да бъде превърнат в езиков код”
Уилсън използва шум и тишина. Думите, като един вид „социален артефакт“
Артър Holmberg, професор по Театърът в Brandeis University, казва, че „В театъра, никой не драматизира върху езиковата криза с толкова свиреп гений като Робърт Уилсън“
„Правя движения, преди да работим по текста. По-късно ще поставим текст и движение заедно. Правете движения- първо да се уверите, че сте достатъчно силен, за да стъпите на собствените си крака, без думи. Движението трябва да има своите собствени ритъм и структура. То не трябва да следва текста. Това може да засили текста, без да го илюстрира. Каквото ще чуете и това, което ще виждате, са два различни слоя. Когато ги съберете заедно, можете да създадете друга структура “
За мен бе удивително да видя трактовката на този човек върху сонетите на Шекспир- Shakespeares Sonnete.Това вълнуващо представяне е в съпровод на отбрана компания и група от ярките таланти на “Берлинер ансамбъл”.Сътрудничеството му с певеца и композитор Руфъс Уейнрайт е довел до объркваща с красотата си променливост на маската, която често мени своите настороения и ритъм,през лиризъм, лудост,кабаретна саркастичност и приятелска откровенност.Мелодията върви от средновековната Minnesang до съвременни, електрически китари…Без конкретен разказ в корпус от фабулни изображения,преследвайки идеи въплътени в характерните шекспирови комедии за любовта.Всеки отделен сонет е структурно разчетен и вписан в общия план на постановката а героите са много характерни ярки образи с известна гротескна реалистичност.Всъщност не можем да го определим като класически спектакъл защото стилизацията на изображения,пространствените решения, сценографията, осветлението, костюмите прескачат през представите и понятията натрупавани столетия наред. Това е едно перфектно шоу със музика, ефекти и сюрреалистичен абсурд.С една естетика на изгривено отражение от сюрреалистичен поглед от реплики минаващи през Дали и Магрит, реплики на модерният човек с поглед към времето на Шекспир.За база Уйлсън ползва прекрасното двусмислие и тънка ироничност на поета.
Изобилието на закачки в текста предава живописна игривост на героите му. Специфичните глуповати усмивки със ритуали на учтивост от елизабетинският двор
На сцената виждаме една ядосана, раздразнена Елизабет II – ра в ролята е Юрген Холц. Неговата кралица-Gloriana е повече Джефри Ръж от колкото Кейт Бланшет, но дори и тя е непожалена и завлечена от вихрената въртележка на любовта…Неговият Купидон е един комично изнежен, дебеличък мъж на средна възраст, херувим-мошенник. Този Купидон летящ със духа на самият Шекспир,с тлъстото си коремче и заострени уши приличащ на г-н Спок, е ангажаиран със случайни актове на сватовство, и с насмешка приема бизнеса със стрели и отстрелване по цели…Той съзадава хаос и мъдър смях. Един малък състарен Шут е опозиция на бебето-любов. Друга ветеран-актриса малката Рут, чиито дребни рамена крепят добродушните уморени усмивки на преумореният от от скечове меланхоличен шегаджия.Тежеста на професията е изваяла почти дежурна радост прекрасно-контрастна с едрите ръце и крака и чудатата шутовска шапка…През тях като махало на часовник крачи насам-натам един, върлинест, глупак. Автора-драматург се играе от 86-годишната гранд-дама на театъра Берлин, Инге Келер и специалният и грим уподобява нещо вече видяно с сребристо- бяла перука, версия на познатия на всички ни портрет, потънал в дълбоко горчиво разочарование. Застинал в саркастично-тъжна ирония без да видите една усмивка за целият спектакъл,той книжника- мислител,сякаш завързан за своя стол,прикован,съсипан от изживените и описани страсти…Това е разочарованието на дълбоко вглъбения мъдрец.Всичките му персонажи са с преувеличени в ханша костюми с подчертани несъразмерни кубични пропорции,екстремни обемни прически с уголемени носове, скули, форма на устата, уши-гротескни и графични в грима и разкривени в гримасата.
Можем ясно да различим голямата почит на Уйлсън която изповядва към Брехт,но тук се долавя и ехо от “Опера за три гроша”в някои части от музикат за Sonnete.
Тричасовият спектакъл изтича напълно неусетно…Всичко е добре когато свършва добре!
Г-н Уилсън има голямо натрупване и опит с оперните експерименти и спектакли.
Те са неговите платна рисувани върху музикалнен обем…Но какво са обемите за човек контактуваш със средствата на невидимите стойности, ваещ плътност от светлината,изпълващ с аромат от историческа достоверност и сухи факти, претворяващ
от мълчанието действие и монолози, и изтръгващ сълзи изпод ноктите на рафинираните загрубели от пресищане,цинизъм и естетическо недохранване души!
Ние бедните и нищи духом в подножието на храма които той създава за нас в пустинята от безобразни вавилонски шумотевици и катаклизми-съвременният реален мир…Ето заглавията на оперите, които поставя.
Пасивна съпротива (1980)
The Photographer (1982) Фотографът „(1982)
Akhnaten (1983) Akhnaten (1983)
the CIVIL warS (1984) гражданските войни (1984)
The Juniper Tree with Moran (1985) В Juniper Tree с Moran (1985)
The Making of the Representative Създаването на представител
for Planet 8 (1988) за планета осем (1988)
1000 Самолети на покрива „(1988)
Hydrogen Jukebox (1990) Водородът джубокс (1990 г.)
The Voyage (1992) The Voyage (1992)
Monsters of Grace (1998) Чудовища на Грейс (1998)
Galileo Galilei (2002) Галилео Галилей (2002)
The Sound of a Voice (2003) Музиката на един глас (2003)
Waiting for the Barbarians (2005) В очакване на варварите (2005)
Appomattox (2007) Appomattox (2007)
Kepler (2009) Кеплер (2009)
Ще се върна пак на операта като възродена възможност за модерния артист да прави синтез от изкуства.г-н Уйлсън прави триумфални открития и невиждани постижения до днес и в тази terra incognita за мнозина млади,напредничави умове.Спектакълът на “Аида” в Ковънт Гардън -2003 е просто историческо събитие в културните среди, а разговорите за работите на този откривател дълго не отшумяват и след като са отминали вече…Той подчертава, че операта това не е просто музика, а архитектура и светлина. Напрежението между това, което чувате и това, което виждате това ще направи архитектурата по мнението и напълното убеждение на Боб.Това, което виждаме помага да чуем по-добре!В Аида той открива любовта и омразата като част от един свят, където раят не може да съществува без Ада. Ако останем отворени към тази позиция ще получим нов опит за себе си.Възможността за размисъл е от жизнено-важно значение за операта смята Уйлсън. Със своите широки теми обикалящи около войната и имперските амбиции -“Аида” рисува мрачна политическа действителност,която присъства в спектакъла.Няма нищо излишно в стриктно подредената му постановка. Времето е трудна величина и той показва, нещо което е изцяло изпълнено с време. Понеже все така нищо не е вечно,именно за това сме във времето със тясна зависимост и обвързване с него.Няма такова нещо като мълчание или абсолютна тишина,защото винаги във всеки един отделен миг има звук-трафик,климатик,часовник,дишане,капки от чешма,стъпки и това са последователности от звуци, които никога не се повтарят, а една секунда може да съдържа неимоверно количество от концентрат на гняв, любов или ужас…ето защо времето е толкова сложно,една същевременно сложна и деликатна компонента, но и присъствено-константа.
След скромното ми впечатление от документални отзиви и материали по “Айнщайн на плажа” се почувствах като същество установило контакта си със извънземен разум от друго място на Вселената и с други умения за контакт и общуване много по-високи и съвършенни от настоящта ни времева плоскост
на живот и осъществяване.Ефекта на въздействие от тази личност е унищожителна за всеки скромен умствен потенциал. Макар на годините, в които е моят баща, с почтенната патриаршеска тежест/чисто физически/ той е толкова напред като открития и прозрения за изкуството и духа, толкова обобщаващ в творчески натрупвания и пластове и собствени обобщения за понятия, които дори още не съществуват… че ние които можем да бъдем синове и внуци сме на етап кроманьонска независимост и неолитен реализъм на фона на неговия авторски интелект.
Боб Уилсън е абсолютен гений на модерното изкуство. Ползващ универсален и несрещан език от синтеза между изкуствата, безпроблемно употребяващ пространството и неговите мащаби, усвоявайки го без страх, изпълващ го със дух, светлина и колажи от идеи…Дълбочината на човешката му философия,изминала път на трудности през вековете,се процежда капка по-капка и отеква в глъхнещо кънтене от стъпки, ехо от нещо изминало или дочуто, изпълнено с напрежение от екзистенциални въпроси и напрегната тишина…Воали от музика, светлинни пиршества във условна перспектива, на условната среда. Размахът на фантазията и красотата на мисълта във дрехите на музиката. Видео, хор, инструментали, ритмичен пулс за време…Сетивност докосваща ирационални невидими точки. Какво можеш да кажеш за гения…и как да опишеш бурята от емоции, които той предизвиква със своите открития, творения и съновидения. Обикновеният зрител е воайор подложен на силен стрес от неконтролируеми чувства, идеи и желания…Изкуството му е буря, която помита и събаря.Той е око извън времето и пространството и като всичко ново за нас малките и дребните в неговите измерения, ние сме потопени във смесица от страхопочитание, неразбиране, очарование и безмълвна възхита!Той е открития Космос!