Зародила се в древния свят, реториката е изиграла значителна роля в обществения живот на демократичните робовладелски радове-държави Атина и Рим. В условията, когато устното слово било почти единственото средство за изразяване на мисли, когато само успешната реч в народното събрание или във форума можела да измени хора на политическите събития, когато от нея зависело решението на съда, когато, най-после, блестящата реч откривала пътя към слава, почести и богатство, интересът към ораторското изкуство и стремежът то да бъде овладяно бил лесно обясним.
Още през III в. пр. н.е. в Атина, а малко по-късно и в Рим започнали да се изграждат школи по реторика, в които желаещите можели да се подготвят за държавна или обществена служба.
Античната реторика била не само школа за красноречие, за високо ораторско изкуство, но и сложна система, включваща основите на логиката, етиката, философията лингвистиката и поезията. Високото съвършенство на красноречието било достигнато благодарение на усилията на софистите, на професионалните оратори, учителите по философия и реторика и на авторите по реторични съчинения.
Софисти наричали себе си първите гръцки учители, които учели своите ученици на изкуството да убеждават, да говорят красиво, да аргументират правилно своите мисли, и най-главното, да опровергават съжденията на своите противници в спора. Благодарение на дейността на софистите възникнала реториката като изкуство на речта. Те владеели блестящо майсторството на логическите доказателства, изкуството на спора, изследвали философските проблеми на познанието и се стараели да сближат философията и реториката. Скоро обаче в ущърб на търсената истина те започнали да злоупотребяват със словестната виртуозност и да нарушават законите на логиката. Започнали да използват прийоми, които по-късно получили названието софистика.
Източник: Възникване на реториката
HTML Version:
Text Version:
Възникване на реториката
Article Url: