Гергьовден е вторият най-голям пролетен празник след Великден. Той се отбелязва от българи, роми и турци. Тъй като на територията на града ни съжителстват хора от различен произход, които имат специфична култура и изповядват различна религия , ще отбележа, че това е ден, в който те всички се сливат в едно цяло, защото почитат паметта на св.Георги- покровител на домашния добитък и земеделието.
Според българската традиция рано сутрин се берат цветя и се правят гергьовски венци. Хората са превъзбудени, атмосферата е празнична и сякаш изпълва всички с нови сили. Жените са станали рано, за да омесят и изпекат обредните хлебове. В дворовете на църквите се извършват литургиии божиите служители освещават за здраве и късмет агнетата , които се колят за курбан на светеца. Местността „Гергевана” се изпълва с народ. Млади и стари идват, за да запалят свещ, да се поклонят пред светеца и да се помолят за здраве, щастие и берекет. Всеки се реди , за да си вземе от курбана за здраве.
Както христианите, така и за ромското население това е празник, с който се отблагодаряват на светеца, който заедно с Банго Василий, ги спасява от изтребване. Във всяко ромско семейство , било то бедно или богато , се коли агне за курбан и се устройва голямо угощение. Празникът се нарича „Едерлези” и веселбата продължава 3 дни, с което се поставя началото на катунарския живот.
Не само във Велинград, но и в Драгиново кипи такова празнично настроение. Коли се агне, боядисват се яйца и се раздават зелени за здраве и късмет. Младите девойки обличат китни премени и се събират на центъра, където се вият кръшни хора. Турското население на този ден отбелязва началото на лятото, чествайки Хъдърлез –празник. Според техните вярвания веднъж в годината между 1-ви и 5-ти май се срещат двамата светци на земята. Който им помогне, когато ги срещне в човешки образ, бива възнаграден, а този, който им откаже помощ, го сполетяват големи беди. Седмица преди празника се чества „Баш –афта”, т.е. празна седмица , през която не се сее, не се пазарува, не се вземат или дават пари назаем , защото според вярванията ще ходиш без пари цяла година.
За арменците св. Георги, наричан още Сурп Кеворк Зоравар се чества през последната седмица на септември, а евреите почитат паметта на светеца на 15-ти март, отбелязвайки еврейския празник Ту Би Шеват, който се очаква с голямо нетърпение най-вече от децата , които получават специално подготвени торбички с плодове и лакомства.
Св. Георги го изобразяват яхнат на бял кон, с копие в ръка да убива ламята- символ на езическото насилие.
HTML Version:
Text Version:
Гергьовден при различните етнически общности във Велинград
Article Url: