Да помислим, преди да го кажем!

Помислили ли сте понякога колко неща от детството са ви останали в паметта. Думи, които са се отпечатали в подсъзнанието и си стоят там до края на дните ни.

На всички нас се е случвало да  казваме неща на пръв поглед невинни, а всъщност… Много често, когато сме нервирани можем да се изразим с  думи, за които после да съжалим. Една  „лоша” дума, един заплашителен жест…Какво може да предизвика това в детската психика?  Нека поговорим:

action_check2-2„-Това е много лесно, как може постоянно да грешиш!”  Не би трябвало особено, когато детето наистина се затруднява
Съвет – Кажете му, че може да се справи, ако се съсредоточи. Дайте му възможност да опита втори, трети път.

action_check2-2„- Ти си лошо дете, Ти си едно разглезено дете…”  Не поставяйте етикети. С това ще постигнете тези определения да станат част от личността на детето.
Съвет –  не характеризирайте детето с обидни изрази.  Просто му кажете – Не съм съгласен /на/ с това.

action_check2-2„– Ще дойде Торбалан да те вземе!, -Ще дойде баба Меца!…”  Не заплашвайте! С това предизвиквате невероятен страх в душицата на детето. Ами като порасне и осъзнае, че не съществуват Торбалани? Не е добре, формирайки личността си да усеща, че сте му казвали дори и невинни неистини.
Съвет – Постарайте се да направите така, че детето да разбере, че всички наставления и изпълнението им да зависят само от Вас самите.

action_check2-2„-Ще видиш ти като дойде баща ти!…”  Със сигурност ще постигнете само едно – да омаловажите ролята си като родител.  Така давате зелена светлина на рожбата си да мисли, че може да решава проблемите с баща си и не е нужно да слуша Вас. Ами какво ще стане, когато дойде съпругът Ви? Ако  проблемът е бил незначителен най-вероятно е да сте го забравили. Ако обаче е нещо по-сериозно? Може би, ще се изостри обстановката повече от нужното.
Съвет –  Не прехвърляйте отговорността на друг. Опитайте се да се справяте сами. Дори и да е трудно – поне не го показвайте на детето.

action_check2-2Децата винаги се опитват да бъдат добри, не обвинявайте, не заплашвайте и не обиждайте детето си. Приемете и осъзнайте възможностите и характера му. Никога не казвайте:” – Защо не правиш това, което ти казвам?… -Защо поне малко не приличаш на ….?” на подобни въпроси то самото  не може да отговори.

http://www.dsp-momicheta.com/