Етъра се намира на 8 км. Южно от град Габрово.Той е единствения по рода си музей на открито в България.Той отваря вратите си за посетители на 7.09.1964г.,като негов създател е Лазар Донков.А през 1971г. е обявен за паметник на културата,днес е включен в Стоте национални туристически обекта.
Етъра представя архитектурното и битово минало на Габрово и Габровския край от възраждането епоха,събрани в 50-те обекта,представляващи къщи със занаятчийски работилници и техните съоръжения за вода.Няко от тези обекти са били реставрирани,други са пресъздавани,а трети са заварени там.Всеки един от посетителите има възможност отблизо да се запознае и докосне до традиционният български бит,култура и занаятчийство.И вече не е нужно само да си представяме,а можем да го видим и на живо.
Етъра ни дава възможност да видим колко талантливи,способни и изобретателни са били възрожденските майстори-строили.Това ни го показват 16-те образци на балканската архитектура,намиращи се в музея.Къщите,всяка една от тях построена с много стил и елегантност,различаващи се със своята неповторимост една от друга,хващат окото на всеки един посетител. А едно от най-забележителното съоръжение там е водното колело, станало емблематично за етнографския музей.
Посещавайки Етъра можем да станем свидетели на единствената колекция в България на народна техника на вода.Всички обекти са разположени на 7 ха земя и оттам минава малка рекичка, над която е построен мост,така че спокойно да се преминава от едната страна на другата.
В музея има място,където се продават закуски-оттам може да си купите гевречета,банички,рогчета,както и така известното бяло сладко.Аз специално си облизах пръстите от това бяло сладко,беше много вкусно.
Атмосферата там те пренася някак си назад във времето,в годините на българското възраждане,когато българите са се утвърждавали като единна нация,борели са се за своето съществуване и против турското робство,за развитието на своята култура и просвета.В годините,в които въпреки трудностите и игото, те със зъби и нокти са вървели смело напред,към освобождението.
Калдъръмените пътеки,старите шарени каручки,каменните зидове на къщите,начина по-който са направени прозорците-всичко това напомня за една отминала епоха и традиция,която обаче се е съхранила и запазила и до днес,на едно толкова красиво място като Етъра.Ако имате възможност не пропускайте да влезете вътре в някоя от къщите-усещането е много по-различно,отколкото да ги наблюдавате само отвън.Етъра е като едно малко селце,събрало в себе си толкова много различни стилове на едно място,които се срещат разпръснато из цяла Габровска област.
Ако желаете можете да посетите моят блог: www.dibk.blog.bg