Обичаш ли да четеш? Не се и съмнявам. След като си тук, сигурно имаш поне петнадесет любими книги… ако не и повече. Аз също обичам да чета, да не кажа, че ми е нещо като страст, направо хоби. Постоянно търся нови, интересни книги, щастието да мога да чета свободно на четири езика ми дава свободата да си намирам четива, за чиито появяване на българския пазар мога само да предполагам, че ще се случи някой ден, но след като съм наясно със състоянието на българското книгоиздаване и това навън… предпочитам да не се замислям към момента защо толкова чудесни книги си остават неоткрити, непреведени. Не обвинявам българските издатели, и на българските читатели не мога да търся сметка. Всъщност никак не мога да виня българските читатели. Те са интелигентни хора. Като теб. И мен. Ние знаем какво обичаме да четем, критични сме към това, което ни се предлага и като качество на превода, и като качество на книжното тяло. Не ме напуска убеждението, че истината е в критичността. Но да се върна към състоянието, в което се намира пазара ни в момента. Ясно ми е, че не всеки може да смели имена като Мураками (въпреки че той си е направо масов в момента, за което се радвам), Хуствет, Уелбек и Кундера, но пък е хубаво, че са преведени и ги има по книжарниците. Но колко, подобни на тях, талантливи, дяволски добри автори въобще не стигат до нас, четящите. Ще кажеш, че който се интересува и чете, успява някак да си набави нови, актуални интересни книги. На английски се превежда и издава почти всичко. Така е. Но защо реши, че повечето четящи владеят достатъчно добре езика на Чосър? Според мен най-виновни за състоянието на книжния пазар унас са нечетящите, и онези, които ги подкрепят, тоест заинтригуваните от последиците, дори предимствата, комфорта, които може да осигури на управниците си един невеж народ. Нечетящите родители и учители трудно могат да възпитат у едно дете любов към книгата. Аз например връщах удома съчинение, в което класната ми беше поправила 2 правилно написани думи (вярно, чуждици си бяха, ама имаше по онова време Речник на чуждите думи в българския език, мога да го докажа!), но за моя радост и късмет насреща имах двама достатъчно интелигентни родители с добро чувство за хумор. Те пък имаха зад себе си стотици прочетени книги.
Да поговорим за стари книги или по-точно за онезионлайн книжарници, където можем да открием хубави, стойностни книги. Аз си имам няколко любими, от които си пазарувам редовно, не за друго, а защото родителите ми, макар и да разполагат с чудесна, богата, внимателно подбирана в продължение на много години библиотека, са успели да раздадат една не малка част от нея (по-точно частта, която мен ме интересува) на свои приятели, които на свой ред са забравили да върнат заетото. Освен, че обидно малко книги се превеждат и издават унас, също толкова малък е броят и на преиздаваните. Не говоря за онази смешно-грозна история с хонорарите на Маркес, а въобще за липсата на преиздадени книги на нашия пазар. Ето, аз издирвам огромен брой заглавия именно по разни антикварни книжарници, защото последното издание е отпреди 20 години. А интерес има. Самия факт, че съществуват такива местенца означава, че има интерес. А аз на свой ред продължавам стръвно да попълвам липсите в завещаната ми семейна библиотека. Няма спиране. И време няма, все не ми стига, не спирам да чета, и колкото повече чета, толкова повече си давам сметка, колко малко е минало през мен, и колко още има. Защото докато аз чета, други двама пишат. И поне единият пише нещо хубаво.