За метъла и за хората

Забелязва се през последните няколко години възраждане на метъл жанра у нас. Доста групи провлачиха крак една след друга и посетиха, за радост на феновете, родната сцена. Не по-малко велики и не по-малко известни. Заслуга за това имат така наречените промоутъри, сиреч организатори на някакво събитие /концертно, спортно и т.н./. Благодарности за тези старания. Благодарности, че те по един или друг начин съживиха отново рок и метъл жанра, малко позабравен и залинял в последното десетилетие. Но благодарностите ми ще свършат до тук. Виждам колко много подрастващи, по на 10-14 години, посещават такива събития. И безброй малко по-големи. Виждам особен пламък в очите им. Виждам жажда за такава музика. Далеч съм от мисълта, че ще се върнат славните 80-90 години, когато метъл музиката беше мода, а за някой и начин на живот. Но някак си можем да интерпретираме това влияние отново, през призмата на налаганите ни през последните години „други музики” . А какво се получава Бях безкрайно радостен, като разбрах, че Iron Maiden и куп още яки групи ще свирят на тазгодишния фествал Sonisphere. Чаках с нетърпение да обявят мястото и цените на билетите. Доста се учудих, че такова „местенце” беше анонсирано. Купихме си билети. Още на другия ден. Цялото семейство. След успешния миналогодишен дву-дневен празник, очаквам „гръмове и фойерверки” за този. Но направо бях разочарован от изказването на един от организаторите, че ще се радвали на 25-30 хиляди души. Отначало ми стана смешно. Та това са МЕЙДЪН. Но впоследствие радостта ми изчезна. Е, аз не се радвам. Но не за това, че организаторите няма да си докарат прилични приходи. Мисля, че при тях мизата винаги е една и съща. Не се радвам за това, че хиляди фенове останаха разочаровани от безочието на родните „промоутъри”. Че стотици няма да видят любимите си идоли, въпреки, че са ги чакали с години да дойдат на родна сцена. Каква е равносметката: 30 хил. по 150 лв. или 100 хил. по 45лв. Е, ще кажат някои, няма такова голямо място. Има. Места колкото искаш. Като не може на стадион, летища, поляни, ниви, примери много. Но се иска сериозна логистика от страна на организаторите. А на тях май не им се занимава. Защото това са допълнителни разходи. И съответно по-малка печалба. Някои сигурно ще ме критикуват. Но аз гледам от моята камбанария. А тя в момента е много ниска. Както и на хиляди други. Безпаричието обхвана все по-големи слоеве от населението. Разликата в стандарта на живот от миналата и тази година е огромна. И ако не можем да си позволим да отидем на този спектакъл…. Събираме пари цяла година. Колкото познати да питам дали ще посетят това събитие, отговора е почти един и същ – „с тези цени”, „ако бяха по-евтини билетите”, „няма пари”, „ако спечеля билет от някоя игра”. Все подобни. Ще използвам не нашенската дума „евалла” за действията на феновете от Израел за миналогодишното посещение на Металика. Въпреки, че цената на билетите беше намалена след техните протести, те решиха да направят бойкот на организаторите. Не на Металика. На организаторите. Дано да са си направили изводи. „Промоутърите”. Бих искал да направя някакво сравнение с 3-то лева за мач между столични отбори. Но ще стане смешно. Или пък тъжно. От друга страна, някак си вяло върви рекламата специално за това събитие. По радиостанциите бегли анонси. Не се пускат парчета на участващите групи. Тук-там разлепените афиши вече избеляха или се покриха с лица на „натруфени кукли”. Та това са МЕЙДЪН. И това може да е последното им посещение в България. И въпреки, че не са ми най-любимата банда. Дали пък това не е умела конспирация, с цел, тихичко да се закупят предоставените билети. И при евентуален недостиг да се получат освирквания. Сигурно са се прекръстили по три пъти, че събитието се падна в делничен ден. Защо ли реклами за други мероприятия вървят ежедневно и ежечасно по радиостанции. Че дори и по телевизии. И защо трябва да си купувам точно тази бира. Та тази я мразя. Какво, като са главни спонсори. Включете и други. Въобще си нямам и на идея как протича и какви усилия струва цялата организация на едно такова събитие. Сигурно коства много труд и нерви. Но повечето хора не се замислят над това. Пък и кой го е грижа.

Интересувайте се за моята заплата.