Вторачени в собствената си посредственост, преобладаващата част от българските спортни клубове продължават да пренебрегват основни морални постановки, с което изостават още повече и то във всяко отношение.
Предлагаме ви нашето обяснение за влизането в този порочен кръг. Повечето спортни клубове у нас работят някак си по инерция и така все не намират времето, в което да се съсредоточат върху смисъла от собственото им съществуване. В енциклопедиите пише, че спортът обикновено се определя като организирана, състезателна и изискваща умения физическа активност, за която са нужни отдаденост и феърплей… В спорта ключовите фактори са физическите способности и уменията на съперника, когато се определя крайният резултат (победа или загуба).
Наблюденията върху спортния живот у нас показват сериозно непознаване на основата на спорта – мнозина президенти, треньори, състезатели и родители упорито отказват да разберат неговия смисъл. Най-често победата и личната изява се издигат на пиадестал, а онова за отдадеността и феърплея се изхвърля в коша с непотребните житейски правила. Там, където отдавна са попаднали възпитанието, уважението, честността и почтеността.
HTML Version:
Text Version:
За спорта и моралния безпорядък
Article Url: