Ние хората разполагаме с пет сетива – зрение, слух, вкус, допир и обоняние. Обаче се осланяме основно на зрението си. Около 75 процента от информацията, която приемаме идва от зрението. То от своя страна разчита на очите, за да приеме информацията и на мозъка, за да я обработи. Очите ни се свързват с централната нервна система посредством зрителния нерв, чрез който те изпращат импулси до мозъка. Той добавя към процеса на възприятие два много важни елемента – памет и интерпретация.
Понякога мозъкът ни прави грешки, било то волни или неволни. В тези случаи се появяват оптични илюзии. Те са резултат от разликата между това, което възприемаме, как го интерпретираме, как го свързваме с миналия си опит и това, което виждат очите ни. В общи линии могат да се групират в три категории – физически, физиологични и когнитивни илюзии.
Физическите илюзии се случват още преди светлината да е стигнала до очите. Типични примери са миражите, дъгата и пречупването на сламката в чаша вода. Физиологичните илюзии са свързани с продължително излагане на определени стимули като яркост, цвят, движение и други. Когнитивните оптични илюзии разчитат на съхранено познание за света около нас. Те често могат да се контролират с помощта на волята.
Ако искате да научите повече по темата може би този сайт ще ви хареса оптични илюзии