Това е една от най-често обсъжданите тези от страна на купувачите и продавачите на недвижими имоти. Твърдението за съществуване на конфликт на интереси е в основата и двете страни да не желаят да заплатят възнаграждението на консултанта или да избягват самата консултация. Логиката и на двете страни не е погрешна, но в реална обстановка за съжаление е неприложима.
Продавачите отказват да заплатят възнаграждение за извършената консултация при продажбата понеже считат, че това възнаграждение ще се заплати от клиента. Като правило клиентът – купувач заплаща комисион. Истината, обаче е, че заплаща комисион за извършената услуга за него самия, а не за осъществената презентация, реклама и консултация на продавача.
В реална ситуация почти не се случва един и същи консултант да отговаря за интересите и на двете страни. Точно обратното. В повечето случаи сделката става в рамките на една агенция, но от двама консултанти. Всеки от консултантите се грижи за интересите на своя клиент, но целта на професионалиста е да се сключи справедлива и за двете страни сделка. Работата на консултанта е да преведе клиента през сделката с минимални нерви и с максимална сигурност.
Продавачите на недвижими имоти считат, че техният брокер не се интересува реално от интересите им. Често предложението за понижение на цената на предлаганото жилище се тълкува като опит просто жилището да се продаде на безценица с цел просто да се вземе комисион. Това не е съвсем точно твърдение. В действителност всяко понижение на цената на имота води до стойностното понижение на получаваното възнаграждение, въпреки впечатлението, че все се вземат 3%. Освен това, за да се постигне максимална коректност повечето фирми получават 3% не от офертната цена, а от тази, на която се сключва предварителен договор. Това също води до стойностно понижение на възнаграждението. Няма професионален консултант, който да препоръча продажба на имот на цена, по-ниска от необходимата, за да се открие купувач.