Публична тайна е, че след 10 ноември 1989 г. бивши членове на БКП получават партийно поръчение да се внедрят в различни политически формации и да пречат за осъществяване на демократичните процеси, кой както може. Примери за това могат да се дадат от почти всички партии. Прекалено закъснялото отваряне на досиетата например извади на бял свят истината за агентите на Държавна сигурност „работили за осъществяване на демократичния преход” у нас: Венцислав Димитров, Петър Берон, Жорж Ганчев, Георги Марков, Георги Коритаров, Ахмед Доган, Юнал Лютви, проф. Станислав Станилов, Цоня Събчева и много други.
Аз съм членувал в две първични партийни организации на СДС. В продължение на години пред очите ми, бивши партийни, комсомолски секретари, бивши просъюзни председатели, милиционири, представяйки се за членове на СДС, размахваха сини партийни книжки, а по време на избори гласуваха с червената бюлетина. Тяхната „дейност” като членове на СДС се изчерпваше с изприказването на „купища” празни и несвързани приказки и никаква реално свършена работа. По този начин през годините беше прекъсната връзката между СДС и хората на България.
Най – новият хит на тази част от неокомунизма у нас е „лебедовата песен” в политиката на Пламен Юруков. Какво можем да забележим в неговата делова биография?
„Бившият лидерът на СДС Пламен Юруков е бил съдружник с бизнеспартньор на Румен Николов – Пашата и Младен Михалев – Маджо. Тази информация се съдържа в документите, които бяха изпратени от ДАНС до Комисията по корупция в Народното събрание. Юруков е бил в обща фирма с Евгени Стамов – “Етерна ауто”. Той пък от своя страна е в съдружие с Румен Николов в “Куолити Продъктс Дивелопмънт Лимитид”, а заедно с Младен Михалев – Маджо представляват фирмата “Сем – Импекс”.
От документите до парламента става ясно още, че Юруков не е декларирал участията си във “Фитгар БГ”, “Итком”, “Балкам”, “Юруков – Пламен Юруков”. Още по-малко синият лидер е декларирал, че има нещо общо със “Спетема”, въпреки че притежава 68% от нея чрез фирмата “Балкам”, показва справка в търговските регистри. В декларацията на Юруков е посочено само, че има автомобил “Мазерати” на стойност 87 000 лева, банков влог със 7793 лева и че участва единство в дружеството “Венианина”, което е с ограничена отговорност.” („Всеки ден”)
„Според данни, появили се в интернет – пространството, през 2000 година за почетен консул на Казахстан е бил готвен Васил Божков – Черепа, но изборът е паднал върху Пламен Юруков. Той е бил съдружник и на строителния предприемач Димитър Барбуков, а през 1995 – 1996 година е бил съдружник и със собственика на скандалните фирми “Фронтиер” и „7М” Красимир Георгиев. Преди 10 ноември 1989 г. Красимир Георгиев пък е бил първи секретар в Благоевски районен комитет на БКП. Отговарял е за “Енергопроект”. В неговия отдел е работел и Румен Овчаров. Оттам, според същите източници, тръгва и топлата връзка между двамата. Основният бизнес, с който се легитимира днес Пламен Юруков като бизнесмен, е кафето. Запознати обаче твърдят, че интересът му към Казахстан е по-скоро продиктуван от бизнеса с търговия с оръжие, тъй като Казахстан е голям клиент на българските оръжейни търговци и фирми. А Пламен Юруков работи в тясна връзка и с Николай Ибушев – собственикът на “Арсенал” – Казанлък.” ( „Афера.бг”)
Нали си давате сметка, че случайни лица не могат да се „въртят” около неокомунистически функционери като Румен Овчаров, Красимир Георгиев, Младен Михалев – Маджо, Николай Ибушев и др. И по ирония на съдбата той е роден на днешната дата 9 май – денят на победата над фашизма!
Разликата, обаче, между фашизма и комунизма не е много съществена. А резултатът от неокомунистическата дейност на „героите” споменати в този материал е съсипаният ни живот.
Моят и вашият !