Оплождането което се осъществява отвън организма се се назовава извънтелесно или ин витро оплождане. Началните опити за ин витро стартират в началото на века прилагани при животни , а приблизително през 1965г. бива стартирано при човека. Осъществена за пръв път ин витро бременност по света е осъществена през 1976г., , а две години по-късно- 1978г. се ражда първото бебе от яйцеклетка, която реализира оплождане ин витро. Използваната методика се разпространява с бързи темпове, независимо от критиките и пробите за да бъдат спряна включително от църквата. В България след няколко години неуспешни опити през 1988г. се достига до първата ин витро бременност. С леки темпове използваните методи в България се превръщат редовна практика. На основата на типичното ин витро оплождане се развиват редица видове на метода, които се казват методи за асистирана репродукция. Този тип методи налагат познания върху процесите на репродукция. Това е единствената възможност за стерилните семейства.
Подбора на болните
Показание за ин витро оплождане са жени с напълно задръстениот възпаление или оперативно отстранени или запушени от възпаление маточни тръби. При тези пациентки контакта на яйцеклетката и сперматозоида и оплождането не може да се реализира и и те се подразбират като стерилни. Показани са и семейни двойки, дълго време лекувани без успех с традиционни техники за лечение на стерилитета. Той е също така наречен идиопатичен стерилитет (невъзможност за намиране на причината), тежки сраствания в малкия таз.
Пациентката- Как бива реализиранана нейната подготовка.
Гинекологичен преглед с изследване влагалищен секрет и ултразвуково проучване на матката и яйчниците. При установяване на на туморно заболяване или инфекция на яйчниците или матката, те трябва първо да се излекуват. Извършват се всеобхватни изследвания на зададена кръв и урина.