Излезе завладяващата история на Хенри Джеймс „Какво знаеше Мейзи“ в превод на Иглика Василева, която може да купите за 12 лв. (-20%) само през тази седмица!
„Какво знаеше Мейзи” (226 стр.) е проникновен разказ за малко момиченце, чиято душа се превръща във „вместилище на огорчението”, в резултат на един некрасив развод. Книгата, публикувана за първи път през 1897, се смята за най-психологическия роман на Джеймс и се вписва във втората фаза от развитието на маниера му на писане, когато простотата на изказа постепенно се заменя с усложнени и образни фрази, за да достигне през третата фаза до още по-голямо стилистично богатство.
Хенри Джеймс е бележит есеист, критик и автор на 20 романа, 112 разказа и 12 пиеси, смятан е за ключова фигура сред реалистите на XIX век. Сред шедьоврите му са произведения като „Портрет на една дама”, „Дейзи Милър”, „Посланиците”, „Крилата на гълъбицата” и „Примката на призрака”. Критиците виждат в творчеството му влиянието на Ибсен, Хоторн, Балзак и Тургенев, но оригиналността му е безспорна. Хенри Джеймс е всепризнат талант заради бляскавите си социални и политически коментари и умелото разгръщане на теми като лична свобода, феминизъм, морал.
Биография на автора
Хенри Джеймс (1843-1916) е роден в Ню Йорк. Баща му е свещеник, брат му е философът Уилям Джеймс. Писателят никога не се е женил и сам се е обявявал за „заклет ерген”. Според някои от биографите си изпитвал невротичен страх от секса, други говорят за неизявена хомосексуалност. Джеймс прекарва по-голямата част от живота си в Англия, където малко преди смъртта си взима британско поданство.
Хенри Джеймс е един от ключовите представители на реализма на XIX век. Оставил е огромно творчество: 22 романа, от които два незавършени, 112 новели, 15 пиеси, дузина есета, както и две пълни автобиографии и два тома спомени от детството. Критиците виждат в творчеството му влиянието на Ибсен, Хоторн, Балзак и Тургенев, но оригиналността му е безспорна. В романите и новелите си Джеймс развива сюжета си от гледна точка на героите, като често прибягва до вътрешния монолог. Според него литературното произведение трябва преди всичко да представя живота, а героите и събитията да бъдат разпознаваеми. Първия си разказ, „Трагедия от грешки”, написва на 21 годишна възраст. Следват романите „Дейзи Милър”, „Портрет на една дама” и „Бостънци”, в които се описва животът на американците в Европа. „Какво знаеше Мейзи” (1897) – животът през погледа на момиченце с безотговорни родители, се смята за най-психологическия роман на Джеймс и се вписва във втората фаза от развитието на маниера му на писане, когато простотата на изказ
а постепенно се заменя с усложнени и образни фрази, за да достигне през третата фаза до още по-голямо стилистично богатство. Сред най-известните романи на писателя са и „Крилата на гълъбицата” и „Примката на призрака”. Самият Джеймс смята за „най-съвършен” романа си „Посланиците”.
Повечето от произведенията на Хенри Джеймс непрекъснато се преиздават, а най-известните му романи са филмирани.
Хенри Джеймс не е приеман еднозначно от съвременниците си. Оскар Уайлд например казвал за него, че пише така, „сякаш изпълнява мъчително задължение”, а Вирджиния Улф го намирала за „розов”. Според Хорхе Луис Борхес в романите на Джеймс „няма живот”. За сметка на това много писатели от следващите поколения са се позовавали на него и са го цитирали в произведенията си, например Колъм Тойбин, Джойс Каръл Оутс, Алън Холингхърст, а Бенджамин Бритън написва опера по „Примката на призрака”. Когато през 1954 г. изпада в депресия, Хемингуей пише емоционално писмо, в което изразява желанието си да бъде като Джеймс. „Ще трябва да зарежа всичко това и да се опитам да бъда спокоен като Хенри Джеймс. Чел ли си някога Хенри Джеймс? Той е бил голям писател, който дошъл във Венеция, гледал през прозореца, пушил пура и мислил”. А фразата на Джеймс „Живей колкото можеш, ще сгрешиш, ако не го направиш” дори става рекламно мото на Ролс-Ройс.