Поставяйки си този въпрос, си давам сметка, че са възможни различни отговори в зависимост от теоретичната и практическата ориентация, от идейно-философската позиция от която изхождаме, но също в зависимост от това за кое дете или юноша става въпрос.
Нека вземем за начална позиция Закона за закрила на детето, в който първият принцип на закрила гласи: Зачитане и уважение на личността на детето. Как да разбираме това? При пълнолетния индивид съществува понятието волеизявление, чрез което той обявява личната си позиция. При детето способността за свободно и отговорно волеизявление е поставена под въпрос, поне от юридическа гледна точка. Кога зачитаме личността на детето? За да си отговорим на този въпрос трябва първо да си отговорим какво е личността и как се проявява тя? Още от времето на Аристотел понятието личност (persona) включва моралното измерение. Тоест личност има, когато индивидът е способен на морална позиция. Това наричаме етика на добродетелта. Обичайно човек се разполага в това символично измерение на културата, освен когато няма затруднения в развитието си, които нарушават или правят невъзможно естественото присъединяване към общия език на културата. В такива случаи прилагането на критериите на етиката на добродетелта към индивида разкриват единствено затрудненията или невъзможността му да се впише там, но не ни дават никакъв ключ към начина, по който можем да му помогнем да намери свой път в тези затруднения. В такива случаи етиката на добродетелта неволно се превръща в оръжие за унищожаване на индивида, а не в инструмент за помощ и тогава имаме нужда от една друга етика, наречена „етика на желанието”. Тази етика се интересува от субекта и проявленията на неговото желание. Тоест личността е там, където се проявява желанието на субекта. Това обяснява значението на принципа Зачитане и уважение на личността на детето и го прочита като зачитане и уважение към проявите на желанието на детето.
Етиката на желанието е тази, върху която се основава възможността професионално да придружаваме децата със затруднения в тяхното развитие. Как обаче се проявява желанието? Като спонтанно или импулсивно слово или действие. Спонтанна проява има, когато импулсът е пречупен през символичното измерение на словото, докато импулсивността е чиста проява на нагона. Да подкрепяме развитието на детето, означава да подкрепяме неговото желание и неговите прояви, като се опитваме да им придадем социален характер (културно измерение). Например, когато едно дете размазва изпражненията си по стената, да му предложим бои и хартия, за да извършва културно дейността по оставяне на собствени следи. Това не означава, че винаги нещата са толкова прости и че автоматично нашите предложения ще бъдат приети, но тази е посоката на мислене, когато целим да подкрепяме желанието. При децата, които са структурирали добре символичното измерение, до голяма степен развитието минава през заявката на Другия, но при децата, при които не е така и символичното измерение е проблемно или липсва, преминаването през заявката на другия е затруднено, а в много случаи и невъзможно. И в двата случая, но особено във втория, за развитието на детето е полезно да намерим начин да отворим пространство за „непредизвикано слово” или „непредизвикано проявление на желанието” . Какво се има предвид с това? Това е пространство, незамърсено от заявката на Другия (в случая на тези които полагат грижи за децата), където детето проявява своята креативност, създавайки своя свят, света, който ще обитава. Доколкото сме допуснати в това пространство, без да го разрушаваме, основната ни функция е да опитваме да въвеждаме символично (културно) измерение на творчеството на детето. Така размазването на изпражнения се превръща в изобразително изкуство, детското бърборене в символично структуриран говор (поезия), потропването в барабанен ритъм, издаването на звуци в песен, обидните думи в покана за разговор.
Какъв е основният инструмент, с който разполагаме при работа с деца? Това е начинът, по който мислим за тях. Развитието на децата представлява основно вписване в езика. Поради това, вписването на детето в езика е особено отговорна дейност. Когато едно дете издава пронизителни викове и ние мислим за него като за едно досадно и безполезно врекало и единствено искаме от него да спре, това е и смисълът, който му придаваме като нещо безполезно и нежелано. И обратно, ако му предложим да модулира звуците, които издава, мислейки за тях като за песен, придаваме смисъл на съществуването на детето, каним го в живота. Когато мислим за едно дете като за крадец, ние го каним да поеме и затвърди тази роля и обратно, ако мислим за него като за някой, който търси внимание или значение, тогава му даваме шанс да промени начина си на набавяне на това, което наистина желае.
Нещата всъщност не са толкова прости и лесни, защото винаги имат субективно измерение и не винаги можем добре да разберем смисъла на определено поведение или действия, както и да намерим начин да събудим желанието на детето в исканата от нас посока.
Ще се опитам да илюстрирам казаното по-горе с няколко примера от работата на екипа на проекта „За децата, които ще станат възрастни и за възрастните, които са били деца”.
Ели е момиче на 9 години и с желание разказва на консултанта, който работи с нея, за преживяванията си. Има радостни моменти и страшни моменти. Консултантът забелязва, че: „Чаровната й усмивка може много бързо да бъде сменена от усещане за нещо страшно, заплашително, опасно, с усещане за загуба и смърт. После отново може да се появи усмивката или много бързо да се смени темата”. В една следваща сесия Ели не е в добро настроение, няма идеи какво й се прави и консултантът й предлага да играят на думи. Една игра, в която желанието на консултанта за думите на Ели я вади от нейната застиналост и събужда желанието й.
В друг случай 10 годишният Георги изглежда уплашен от консултанта в началото на първата си среща с него. Консултантът му предлага да рисува и да разказва каквото му идва на ум, а после да си избере един предмет в стаята, който най-много му харесва. Той избира пъзел и приема да го редят заедно с консултанта. В края на сесията иска да продължат срещите. Това, което плаши и отблъсква Георги, е заявката на Другия, той е готов да партнира с един Друг, който не натрапва своята заявка, а му предоставя пространство за поява на желанието.
Четиринайсетгодишната Таня има проблем с това, че бързо се ядосва и често извършва актове на насилие. Консултантът забелязва, че в срещите им е напрегната в началото и се напряга отново в края. Очевидно действителността е заплашваща за нея. В следваща сесия възпитателка се оплаква от нейната агресивност. Насаме Таня споделя, че е много объркана, защото не иска да е зла и ядосана, но е като „обладана от зъл дух”. Консултантът й предлага да драматизират ситуацията и след срещата със „злия дух” тя се успокоява и е в състояние да сподели много тревожни и болезнени за нея неща. В края на срещата е искрено благодарна, заради възможността да бъде приета такава, каквато е и да не бъде съдена за това. В следваща среща се разбира, че майката ще я взима със себе си в чужбина. Тук се проявяват ясно амбивалентните й чувства към майката, които са в основата на нейното „зло” поведение. Таня искрено съжалява, че ще се наложи да прекъсне срещите си с консултанта.
Милко е на 17 години и има проблем с училището. Консултанта се ориентира, че това, което го обърква е майка му, която го кани при нея в чужбина и обезсмисля ученето му. Оказва се много трудно да се събуди желанието му и консултантът проявява активност за да подържат контакт, който дълго време е пасивен от страна на Милко. Юношеството е особен период в развитието на субекта и контактът с юношата, който непрекъснато е в заявката за уважение и на ръба на отчаянието, е много труден. Нужно е много търпение и настоятелност, като същевременно стриктно трябва да се зачита личното пространство на субекта, за да разчитаме на успех в опита ни да придружаваме юношата.
В друг случай, едно закъснение на консултанта за среща с 16 годишната Дора е причина той да разбере колко значими за нея са срещите с него. Темата за изоставянето е особено чувствителна за Дора и възможността да бъде изоставена от консултанта е абсолютно непоносима. Това насочва работата в посока на раздялата в края на проекта, която се вписва в серията изоставяния в живота както на Дора, така по различен начин, и в живота на всички изоставени деца. Раздялата е абсолютно необходим фактор в човешкия живот, но за детето и юношата е необходим един Друг, възрастен, който да ги придружава адекватно в тези раздели до зрелостта. Невъзможността за лично професионално отношение на хора от персонала към всеки един от децата и юношите в институции може добре да се компенсира с консултативна работа, която да предлага постоянна и сигурна във времето връзка с един възрастен Друг, който да създава необходимото пространство за свободно слово и действие, пространство за проява на желанието и креативността на субекта. Желание, от което зависи животът.
Д-р Евгений Генчев, психиатър,
психотерапевт, супервизор на проекта „За децата, които ще станат възрастни и за възрастните, които са били деца”
…………………………………………………
Литература
Закон за закрила на детето, Обн. ДВ., бр.48 от 13 Юни 2000 г.
Роа Д., Посрещането на детето, законите на гостоприемството, в едноим. сборник, София, 2002
Клутур-Монрибо Ж., Да дадеш грижи, в Белезите на различието, София, 2006
…………………………………………………
Проект BG051PO001-5.2.03-0027-C0001, „За децата, които ще станат възрастни и за възрастните, които са били деца” се осъществи с финансовата подкрепа на Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация с обществено полезна дейност „Кентавър арт” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Договарящия орган.
HTML Version:
Text Version:
Как да придружаваме децата и юношите в тяхното развитие в институции – проявите на личността
Article Url: