Как мотивацията ни и успехът, който постигаме вървят ръка за ръка

Когато говорим за успех, всъщност ние даваме количествено измерение на резултатите от нашите действия: колкото по-високи са те, толкова по-голям е и нашия успех. Значението и съдържанието на думичката УСПЕХ за всеки човек е различно: щастие, признание, удовлетвореност, пари, постижения, признание, значимост и т.н. За да постигнем този успех ние трябва да имаме цел и план за осъществяването й. Успехът не е имагинарен: той може да се случи само ако има насочено към постигане на целта действие.

Помислете: Ако имате цел и работите за нейното осъществяване, то значи ли, че вие сте успешен?

За да постигнем целите си, нещо ни е мотивирало да правим определени неща, да научим и приложим определени знания. Вашата роля като лидери е да балансирате цената и ползите от целите за вашите подчинени. Когато това бъде направено, мотивацията задвижва колелото на успеха.

А какво е мотивация? Нека погледнем:

Мотив:                                                             А(к)ция:

Причина                                                            Действие

Повод                                                                 Правене

Цел                                                                      Вършене

Ползи                                                                 Цена

Като лидер ще трябва да акцентирате на ползите, които ще бъдат постигнати, когато бъдат достигнати целите, така че хората да бъдат склонни да платят цената за това. А цената може да е: време, усилия, придобиване на допълнителни (нови) знания или шлифоване на вече придобити умения, развиване на нови навици и поведение.

И ако Мотивацията е насочено към постигане на цели действие, то не беше ли и Успехът аналогичното? Т.е. успехът и мотивацията вървят ръка за ръка. Ако беше толкова проста реалната връзка, колкото това логично разсъждение, много повече хора щяха да бъдат успешни, и много повече мотивирани. Защо не е толкова проста връзката между успех и мотивация?

Отговорът е в това какви начини и методи използвате, за да мотивирате служителите си. Морков, тояга, и двете или нещо друго?

Ако използвате страхът/тоягата като мотиватор, може би ще се радвате на временен успех: докато дишате във врата на подчинените си, те ще (се правят че) работят усърдно, вътрешно негодувайки, че не им гласувате достатъчно доверие и не ги поощрявате. Те ще бъдат заети повече с това да минимизират загубите от един евентуален конфликт с вас, под формата на глоби, мъмрения и предупреждения, отколкото да работят за постигане на вашите цели. Това е начин да си гарантирате дългосрочно място в редиците на „нежеланите” места за работа, защото мотивирайки ги по този начин вие създавате от служителите си врагове, не съмишленици.

Другата страна на медала: вие искате да бъдете „добрия” лидер и затова заменяте тоягата с моркова. Вие сте щедри, раздавате награди, стимули, премии, екскурзии и т.н. и това е чудесен стимул, но…и той носи временен успех. Ако тази година не можете да дадете поне същите бонуси, както миналата година, какво ще се случи с мотивацията на вашите подчинени? А ако изобщо не им дадете никакви бонуси? Би било чудесно ако стимулите растат в геометрична прогресия до безкрайност! В момента в който престанат да нарастват, или започнат да намаляват, доброто намерение се обръща срещу вас и виждате в лицата на преди усмихнатите и доволни хора бомби със закъснител, които не е ясно кога могат да избухнат и какви щети може да причини това. Резултатът е аналогичен на горния.

Ами тогава?

Нека ви отговоря с въпрос: Какво искат всички? За какво мечтаят?

  • Здраве и дълъг живот
  • Храна и дом
  • Добро бъдеще за децата ни
  • Пари и всички неща, които можем да си купим с тях
  • Сексуално задоволяване
  • Чувството за значимост

„Жаждата за величие”, както я назовава Фройд е толкова силна колкото жаждата за сън и храна и не угасва. Всеки човек има потребността да се чувства значим и полезен, да получава одобрение. Ако сте мъдри лидери, ще използвате именно тази силна и дълбока, понякога прикрита потребност на всеки, за да го мотивирате да постигне това, което искате. Най-силната и дългосрочна мотивация е мотивацията чрез нагласите и възприятията: да накараш някой да се чувства значим, да бъде двигател, да преоткрие вашите идеи и цели като свои и да му дадеш възможност да покаже какво може. Упоритостта, амбицията, силното желание са притежание на хората, които работят за постигане на значимите за тях неща. Когато работим със служители в отдели на компании, чиито шефове искат техните подчинени да постигнат по-добра производителност, по-високи продажби, по-добра екипна работа, освен целите на мениджъра, които трябва да постигне екипа му, ние обсъждаме с всеки член на екипа какви са неговите лични цели, какво иска да постигне и как тези цели ще бъдат постигнати работейки за общите цели на отдела и компанията. Разковничето е във вниманието и времето, което отделяме, за да изслушаме всеки човек, независимо от това къде е във фирмената йерархия и да начертаем план как ще бъдат изпъленени ЛИЧНИТЕ му желания. Резултатът? Постигнати фирмени и лични цели, доволни и значими служители, доволни мениджъри и лидери, успешна компания.

За да ръководите добре, е необходимо да:

–          Познавате добре хората си: силните и слабите им страни. За да изградите добър отбор, трябва да сложите всеки на подходящото място.

–          Да знаете техните цели и дейностите, които са необходими, за да ги достигнат

–          Да знаете какво правят хората ви, какви резултати постигат и как тези резултати се отнасят към целите на екипа/компанията.

Вие сте компаса на вашия екип/организация. Вие сте техния пример и модел за подражание. Членовете на вашия екип ще положат толкова усилия, колкото изискват целите, които вие поставяте и пропорционално на вярата ви в тях. Те ще следват вашия пример и ще се представят съобразно вашите очаквания и отношение към тях.

Не забравяйте, че всички ние търсим:

  • Нещо, в което да вярваме
  • Някой, в когото да вярваме
  • Някой, който да ни вярва

Вие сте човекът, който да даде позитивна обективна обратна връзка. Вашата роля е да трансформира негативните нагласи, страховете и съмненията на хората в позитивна нагласа. Тази трансформация е немислима, докато вие не им покажете какъв е техния истински потенциал и какво(и) могат да станат. Не забравяйте и чувството за хумор, което може да ви помага при анализиране и приемане на някои поражения.

Помогнете на хората си да идентифицират и преодолеят мотивационните бариери. „Неоснователно е да се страхуваме от това, което не може да избегнем”, Публий Сир.

С тези пречки се е сблъсквал всеки лидер:

–         Страх. Неохотата да се правим неща, в които не сме много сигурни.

–         Съмнение. То може да е в проекта/продукта/услугата или съмнение в самия себе си. Там където няма достатъчно вяра и кураж се появява обезкуражаването.

–         Тревога. Тя често е предизвикана от страхът от неизвестното. Това обикновено е липса на увереност или ясна визия накъде вървим.

–         Нерешителност. Това е просто бездействие за постигане на целта.

–         Протакане. Обикновено е породено от страха да предприемем някакви действия или от потенциални грешки.

–         Ниско самочувствие. Забелязали ли сте, че хората подсъзнателно търсят да работят със/за хора, които са на или още по-добре под тяхното ниво? Трудно ни е да работим със/за хора, които възприемаме като по-успешни от нас, макар че това са най-добрите ни партньори или клиенти.

–         Спомена за стари провали. Много хора не искат да поемат рискове поради спомените за минали грешки.

Как да преодолеем тези бариери?

–                     Какво искат и как смятат да го постигнат

–                     Наблегнете на ползите от постигането на целите

–                     Ако не могат да дефинират целите си, помогнете им да го направят

  1. Празнувайте всяка малка победа и всеки провал
  2. Бъдете модел за подражание
  3. Давайте възможност на хората си да се учат да бъдат успешни: да четат, да виждат и да чуват истории за успеха
  4. Правете периодични проверки на нагласите на хората си и вземайте незабавни мерки ако видите някой от гореизброените симптоми у някой член на екипа ви
  5. Обръщайте лично внимание на всеки
  6. Използвайте позитивни и отворени въпроси, с които ще дадете възможност на хората си сами да разберат къде са сбъркали и да дадат по-добри алтернативи за в бъдеще
  7. Работете за преодоляванена зоните на несигурност. Учете ги как да правят нещата, от които изпитват несигурност. Не ги нападайте за несигурността им!
  8. Помогнете им да развият вяра в себе си, в постижимостта на техните лични и професионални цели

Така ще създадете екип, който няма да се страхува да влезе и в огъня заради вас!

Автор: Добринка Йорданова, управител Leadership Management Bulgaria, www.lmi-bulgaria.com

HTML Version:

Text Version:

Как мотивацията ни и успехът, който постигаме вървят ръка за ръка

Article Url: