Открит едва през 1960 г., маршрутът на Инките е част от повече от 23000 км пътища построени от тях из цяла Южна Америка. Преминаващ през забележително разнообразие от естествени пейзажи и еко системи, от гъстата тропическа джунгла до голите, неприветливи скали на Андите. Това неоспоримо е най-известният маршрут в Перу и всичко на всичко, може би най- красивия в Южна Америка.
Пътят на Инките без съмнение е най-популярния туристически маршрут в Перу. Препоръчван само за хора, които са в добра физическа форма, той се простира на повече от 40 км и достига 4200 м надмоска височина в най-високата си точка, това е Warmiwaсuska или Проходът на мъртвата жена.
Този път включва три до четири дни здраво вървене и можете да хванете по него от Chillca – 76-ия км от железницата Cusco – Мачу Пикчу или, което се прави по-често, от Qorihuayrachina – 88-ия км от железницата.
Първият ден е сравнително лек и преминавайки по пътя се виждат руините на Cusichaca, Q’ente, Pulpituyoc, и Llaqtapata останали от Инките – места използвани за складиране и съхранение на реколтата. Вторият ден е най-трудния от всички, защото изкачването става изключително стръмно. Преминава се през автентичен каменен път прокаран от Инките, който се изкачва нагоре и свършва точно преди Warmiwaсuska – Проходът на мъртвата жена, на 4200 метра надморска височина.
След като се лагерува в долината Pacaymayo, третият ден започва с преминаването през прохода. От тук нататък е само спускане. Пътеката се спуска в долината и води към реставрирания Runkuraqay – малък наблюдателен пост на Инките, а след това и към Sayaqmarka – разположен на върха на стръмна скала, от където се вижда началото на масивната Амазонска дъждовна гора, простираща се чак до Бразилия. Последният ден се състои от още един лек преход, най-вече спускане и преминаване през обрасли с гъста растителност джунгли и облачни гори преди да стигнете Мачу Пикчу – най-важната туристическа забележителност на Перу, през Inti Punku или Слънчевата порта.
Преди да поемете по този път трябва да изкарате в Cusco поне 48 часа, за да се аклиматизирате, понеже ви очаква трудно вървене, включително и няколко часа над 3 500 м надморска височина. Иначе височинната болест може да направи първите ви няколко дни доста неприятни.
През натоварения сезон от Юни до Август, трябва да подадете заявление за издаване на разрешително за преминаване поне 3 месеца предварително, тъй като броят на издаваните разрешителни е ограничен до 500 на ден, включително и за водачи и носачи.
Други туристически маршрути: Кралският или Свещенният път
Точно преди да стигнете Aguas Calientes на 104-ия км от пътя на железницата, този път поема по посока на Phuyupatamarca, изкачвайки тераси и каменни стълби. След два часа вървене ще стигнете до красивите и наскоро открити руини на Wiсay Wayna.
Намиращ се на стръмен планински склон и гледащ към река Urubamba, Wiсay Wayna е добър пример за терасовидната архитектура на Инките. Името означава „вечно млад“ на езика Quechua, но експертите все още спорят за значението – някои смятат, че се отнася за пъстроцветните орхидеи, които растат навсякъде, докато други казват, че името загатва за церемониите и ритуалите на Инките извършвани в комплекса.
Пътеката след това се включва в Пътя на Инките като ви отвежда до Мачу Пикчу през Слънчевата порта. Този маршрут отнема около 6 часа и може да бъде използван като алтернатива на Пътя на Инките, ако той ви се струва прекалено труден. За този маршрут ви е необходимо разрешително.
Пътят на пречистването
Част от системата от пътища на Инките, този път беше открит наскоро от археолози. Започва от 107-ия км от пътя на влака, 3 км по-нагоре от Aguas Calientes.
След като преминава през висящ мост, той води до дерето Choquesuisui и след това се изкачва, докато се включи в Пътят на Инките близо до Wiсay Wayna.
Маршрутът Putucusi
Този опасен и изтощаващ три часов маршрут включва и заслужена награда – невероятната гледка към Мачу Пикчу. Putucusi или „Щастливата планина“ на езика Quechua е планина с кръгла форма, която достига 2600 метра надморска височина и се намира отвъд долината гледано от цитаделата на Инките.
Това е труден преход, възможен само през сухия сезон – от Март до Ноември, който включва стръмно изкачване по стълби и хлъзгаво катерене. Някои стълби прикрепени към стената са дълги до 20 метра и са почти под 90 градусов наклон. Препоръчва се само за хора, които са в добра физическа форма.
Всичко за вашите пътувания и пътешествия, екипировка и оборудване за планина и туризъм, както и много други спортни стоки, можете да намерите в нашия онлайн магазин.