Понякога съм се опитвал да си представя един живот без музика и все не се получава. Може би ако нямах музика щях да си припявам нещо…
Винаги съм ценял труда на любимите си изпълнителни и купуването на музика от дете за мен е било едно своеобразно удоволствие. Няколко години след падане на диктатурата на Тато беше напълно невъзможно да се намери лицензирана музика по българските музикални магазини. Магазини «Унисон» (една верига от близкото минало) продаваха пиратски аудио-касети на доста високи цени. Тогава дори не знаех как да разпозная оригинална аудио-касета или компакт-диск и известно време мислих, че давам парите си на музикалните изпълнители.
След време започнаха да се появяват и алтернативни музикални магазини и тук-таме можеше да се намерят аудио-касети и дори компакт-дискове внесени от САЩ, но без права за разпространение в България примерно. По това време живеех в Сливен и обичах от време на време да се лишавам от закуски за да спестявам за нещо без никой у дома да подозира това. През голямото междучасие отскачах до близкия музикален магазин за да разглеждам и купувам различни заглавия. Постепенно се сдобих с една доста добра музикална колекция от аудио-касети с любими изпълнители. Касети, които вече не слушам
През 1997 година купих първия си Technics дискмен. На него слушах дисковете, които си бях купил преди това, още когато нямах на какво да ги слушам. Година след това си купих първия лицензиран диск в моята фонотека, който беше на C-Block – Keepin’ It Real. Слушах го много много пъти.
Минаха години и аз продължавах да колекционирам всевъзможна музика. Аудио-касетите останаха на второ място. Наблягах на компакт-дискове и аудио-файлове (доброто старо MP3). Първоначално се радвах на песни в MP3 с бит-рейт 128 килобита в секунда, но в последствие започнах да търся такива с качество над 192 килобита в секунда.
На няколко пъти оставах без никаква музика по компютъра си поради небрежност. Всеки път си казвах – вече ще внимавам какво правя. И така за да ми отлетят вчера близо 9000 заглавия от външния диск. Замислих се, че от всичките места където съм теглил музика, единствено в „моя онлайн музикален магазин“ (Starzik) ги има всичките песни, които съм си купил до сега от тях и мога да си ги изтегля отново без да плащам повторно. Тъжното беше, че останалите портали ти дават от няколко часа до няколко денонощия време да си изтеглиш купените произведения и след това изпадат в амнезия за това какво си им платил. Още по-тъжното беше. че от този мой магазин си бях купил само 3 песни. Една много малка част от цялата ми виртуална фонотека.
Докато се усетя какво става бях сринал с един замах храмът, който строях близо година. И естествено – втора недопустима небрежност – нямах backup. Кой да се сети, че ще ми отлетят всички песни… Тествах някакво сечиво за възстановяване на изгубена информация, но поради няколко причини, който не намирам смисъл да споделям зарязах начинанието. Време беше да построя храма отново. Този път по-бавно, по-упорито и по-стабилно от преди. И реших този път да е само от лицензирана музика.
Ако иска един претенциозен български меломан да си купува музика онлайн определено няма много голям избор. В 99% от случаите музиката, която може да си набави няма да намери на български уеб сайтове. Та тук и в малкото музикални магазини нямат това, което търся, а да не говорим за онлайн магазини. В желанието си един българин живущ в България да купува онлайн музикални и видео произведения той неминуемо ще се сблъска с два основни проблема :
Произведението не е предназначено за продажба във Вашия регион. Имаш пари. Искаш да си го купиш, а те – лицензите и музикалните разпространители се отнасят към теб като към второ качество човек и те карат да го слушаш само по радиото или да си го припяваш, но не и да си го купиш. Вашата кредитна карта не може може да бъде използвана в този музикален магазин. Или подходът на приятелите от Apple и техния iTunes Music Store. Тук се налага да се правят заигравки като примерно се разбереш със свой приятел от чужбина да му превеждаш пари за да ползваш неговата карта или да купуваш от eBay – iTunes gift карти на по-висока цена от нормална им.
Все пак има няколко онлайн магазина, които не те питат от коя част на Европа си и извършват транзакции и с дебитни, и кредитни карти издадени от българска банка. Дори Биткойн транзакции!
Нека не забравяме и другата страна на медала. Парите, които давате за музикални произведения отиват по всевъзможни джобове на продуценти, разпространители и юридически лица, уреждащи авторските и сродните права на създателите на съдържание. До самите създатели на съдържания достигат огризките и въпреки това в от известно време под финансов натиск на горе-изброените кръвопийци текат дебати опитващи се да убедят обществото, че това е правилния начин.
Аз не съм съгласен с това, въпреки че продължавам да си купувам музика по тази удобна за продуцентите схема. Защото продължавам да ценя творчеството на изпълнителите, които слушам и съм повече съгласен да достигнат до тях моите огризки отколкото да не достигне съвсем нищо. Но искрено бих се радвал всичките ми € 0.99 за всяка купена песен да достигат само и единствено до автора ѝ.