Ползването на наемен труд в дейността на фирмите става чрез два вида договори: 1. трудови 2. и граждански. Трудовите договори се сключват на основание на правилата, регламентирани от Кодекса на труда. Според основанието си гражданските договори биват два вида: а) по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД); б) по Търговския закон (ТЗ). Гражданските договори имат определени предимства по отношение на разходите по тях ?– по-малки размери на осигуровките и съответно на данък доход (заради ползването на нормативно признати разходи). Освен това при тях няма задължителна регистрация, за разлика от трудовите договори и това позволява по-голяма гъвкавост и ефективност при наемането на чужд труд. Уговорка Всъщност понятието граждански договор е измислено (неофициално) –? то липсва в нормативната уредба. В Закона за задълженията и договорите гражданските договори се наричат договор за изработка и договор за поръчка, в Търговския закон са определени като договори за управление, контрол или представителство, а по отношение на данъчното облагане и на осигуряването се ползва съчетанието работа без трудово правоотношение. Определението граждански договор беше създадено преди години и то зае своето място в икономическата ни терминология, поради което засега няма никакви проблеми то да бъде ползвано официално, дори при съставянето на самите договори.
Ползването на граждански договори дава добри възможности за управление на разходите и за намаляване на облагаемата печалба на фирмите, съответно –? на данъчните и на осигурителните им задължения.
> Още > в Граждански договори ’2010 > издание на Редор
Article Source
HTML Version:
Text Version:
Особености на гражданските договори
Article Url: