Отговор на една предизвестена рецензия

Стефан Чохаджиев

Повод за написването на този материал е рецензията на Васил Николов за книгата ми “Неолитни и халколитни култури в басейна на река Струма”. Несъгласието ми с нея, ме провокира да напиша отговор, който изпратих в редколегията на списание Археология (с главен редактор …. Васил Николов), където смятах, че е най-справедливо да бъде публикуван. Беше ми отказано! Нямам никакви намерения за полемика под каквато и да е форма, но съм убеден, че имах право на отговор на същото място, където бе публикувана рецензията! Предлагам на вниманието ви материала, който предложих на списание Археология, без никакви промени с надеждата, че интернет е свободно пространство и е извън контрола на Васил Николов.

Независимо, че предварително бях наясно с мнението на Васил Николов за книгата ми “Неолитни и халколитни култури в басейна на река Струма”, останах учуден от обширната му рецензия, публикувана в списание Археология (Николов 2008, 184-189). Причините за изцяло негативната му оценка ще поясня по-нататък, но тя, така или иначе, си остава лично негова и бих я приел като нормално мнение на колега. В рецензията обаче, написана от позицията на единствената истина, от началото до края, лъха преднамереност, менторство, подмяна на фактите и изваждането им от контекста, “заклинания” без аргументация и дори неистини, които ме провокираха да напиша този кратък отговор, с намерение да не продължавам дискусията.

Първо трябва съвсем убедено да заявя, че приемам критики към книгата си в методологическо отношение, тъй като нямам самочувствието на корифей в  българската  археология, а сам нося (и осъзнавам) негативите от липсата на теоретична българска школа. Трябва да се има предвид и фактът, че тази книга е пръв опит за пълно изследване на неолита и халколита от определен район. А когато няма прецеденти със сходни параметри и с признати академични стандарти, към които да се стремя, препоръките и мненията за качествата на труда могат да бъдат разнообразни и дори взаимно изключващи се. В този смисъл, бих посочил и първата рецензия на книгата от Л. Николова, в която пък съм набеден, че следвам традиции, установени от Х. Тодорова и В. Николов (Николова 2008).

Трудно ми е да коментирам всяка една от множеството забележки на В. Николов, защото ще трябва да отида на неговото ниво, а не съм убеден, че това е верния тон в инакомислието и мястото на научните дискусии.

Упрекнат съм, че съдържанието на книгата не защитава заглавието – не ставало и дума за археологически култури, за техния териториален и хронологически обхват и хронология – постулат, който се обезсмисля от цялото съдържание на книгата, а и от кратката обосновка във Въведението. Наистина, навсякъде в книгата съм се стремил да избягвам субективизма и наложилата се стара практика в България за “кръщаване” на праисторическите култури от изтъкнати археолози, но това съвсем не означава, че не съм направил анализ на всички характеристики на праисторическите култури в басейна на Струма.

По повод историята на теренните проучвания,  В. Николов пише, че са проследени основните етапи и са “споменати голямата част от извършените проучвания…”, с което се внушава на читателя, че остава малка част от изследванията, които са пропуснати. Но ако има такива, коректно би било да се посочат. Подобни внушения има и по отношение на проучванията в Сапарева баня и Ковачево. Тези два обекта, според ръководителят им В. Николов, едва ли не са игнорирани, но те просто са равнопоставено споменати в текста, наред с множеството други теренни проучвания в района и, наистина, важността им не е преекспонирана, Подобна ревност се долавя и по отношение на твърдението ми, че Ситагри е най-пълно публикуваното селище на Балканите. Тук пак се сблъскваме с пристрастно интерпретиране на текста – сам той твърди, че става въпрос за два тома (всеки с обем по 600-700 страници) на “малките по обем разкопки на …”, а аз съвсем не твърдя, че са големи – само че са най-пълно публикувани. И като отбелязва тази съществена грешка би следвало да посочи друго по-пълно публикувано селище.

В бележките към следващата глава (ІІ) съм упрекнат, че “a priori отнасям съвременната географско-климатична ситуация към древността”. Истината е, че навсякъде съм се стремял да обясня съвременното състояние на праисторическите селища с климатичните промени във времето, разбира се, използвайки данни от природните науки. По-нататък,  В. Николов  отново ме упреква, че “ Не е приета и границата между горното и средното течение на Струма…”. Наистина е така, но за съжаление, както и в археологията, така и във физическата география, съществуват различни критерии и мнения на специалисти, които коректно съм посочил (с.19) и не съм си позволил със самочувствие да навлизам в нерешените проблеми на друга наука.

Следва категоричното мнение на В. Николов, че мястото на информацията в глава ІІІ не е в текста на подобно изследване, а само като приложение към труда. Не бих приел такова категорично становище, макар и на В. Николов, защото съм убеден, че един от приносите на книгата е именно този каталог. Според мен, щом тепърва в текста ще използвам данни за множество  праисторически селища, е редно да представя наличната за тях информация предварително. Значението на този каталог съвсем не е “само за проверка на някои авторови заключения”, а полезен наръчник за всеки, работещ в района.

Бележките към  глава ІV започват отново с поучение – правомерно било да се каже селищна система, а не селищна структура. Ще си позволя отново да не се съглася с В. Николов, защото за мен “селищна система” означава нещо предварително организирано, докато “селищна структура” е по-неангажиращо понятие за праисторическите епохи. Разбира се, имайки предвид казаното в началото, бих оставил място за градивна дискусия. Привидно с основание са и следващите забележки, свързани с изведнъж появилата се периодизация на  неолита и халколита. Налага се да обясня, че тази проблематика не започва с моите наблюдения, а с множество изследвания, които вече безспорно са очертали основните периоди на двете епохи. Същият проблем би се появил и при анализа на всички други характеристики на археологическата култура. Моето убеждение е, че изграждането на обективна периодизация е продължителен процес, стъпващ на безспорно доказаното от нашите предходници и задължително използващ данни от всички артефакти, явления и тенденции. Афиширана е и неудовлетвореността на В. Николов от установените от мен закономерности относно промяната в топографията на селищата. Отново трябва да припомня казаното в края на Въведението, че “съм далеч от мисълта, че в него са решени всички проблеми…бих бил удовлетворен ако съм успял преди всичко да ги засегна и поставя в цялостното им разнообразие…”. Всичко, което твърдя, е основано на моите виждания върху натрупания досега материал. В много случаи тази информация все още е недостатъчна, но това не означава, че не бива да се правят опити за анализ, при това винаги със съответната уговорка. Независимо от твърдението си за  ограничената изворова база, В. Николов същевременно изисква значително по-задълбочени изводи относно функционалността на жилищата, структурата на интериора и т.н., които на практика са непостижими, а и умишлено съм се въздържал от подобни свръхинтерпретации, недоказващи обезателно дълбочина на мисълта. Разбира се, единствено бъдещите изследвания ще решат до каква степен съм бил прав, и никой не бива да решава кога наличната информацията е достатъчна, а изводите – правилни.

И в глава V (Стопанство) бележките са многобройни и в различна степен основателни. Най-многобройни са нереализираните очаквания на В. Николов, относно разнообразните стопански и ловни дейности, достигайки например до начина на сеитба, наторяването, техника на ловуване, транспорт и транспортни средства, консервиране на храна и т.н. Идеите по тези теми са лесно изпълними, особено ако се обърнем към традиционното земеделие по нашите земи, но това означава откъсване от конкретния археологически материал и плъзгане по повърхността на антропологията. Моите разбирания по темата са значително по-скромни и съм се въздържал от твърдения, за които липсва конкретен емпиричен материал или съответните трасологически изследвания. С основание В. Николов търси мястото на “графитните суровини” в тази глава, тъй като действително не коментирам добив на графит. Основание ми дават т.нар. графитни конусчета, чието място реших да поставя там, но какво повече може да се каже по въпроса?

Значително място в рецензията е отделено и на глава VІ (Керамика). Изхождайки от методиката си в изследването на керамиката най-общо само от втората половина на неолита в Горнотракийската низина (което само за себе си представлява неговата докторска дисертация), В. Николов предявява изискванията си и за огромните керамични комплекси от неолита и халколита по Струма. Погледнато съвсем формално, материалите от Струма са напълно несъвместими в количествено и качествено отношение с тези с които е работил В. Николов и са били предмет на самостоятелно изследване. Тук няма да коментирам изобилието от методики в обработката на керамика и липсата на единна класификационна (типологическа) схема, така че всички праисторици да “заговорим на един език” – проблем, известен отдавна, но за съжаление – нерешен на национално ниво. Имайки предвид всички тези обстоятелства, в книгата си съм представил основните характеристики (технология, форми и украса) на керамиката от всяка епоха по периоди и фази. Целта ми е била, без да се достига до подробно описание, да посоча преди всичко диагностичните елементи от основните характеристики на керамиката, както и тенденциите при тяхното възникване, развитие и изчезване. И понеже една от целите на изследването ми е да направя археологическа характеристика на праисторическите култури, съм използвал керамиката равностойно с останалите елементи на археологическата култура като един от инструментите за тяхното постигане. В Николов стига и до там, че изисква представяне на единна класификация на формите, за да можело да се проследи “…развитието на керамичните форми през двете праисторически епохи и съответно не може да се провери възможността доколко те могат да служат също като критерий за периодизация на културата”. Представянето на единна класификационна схема е напълно възможно, но тя би имала самоцелен характер и няма да отговори на реалните очаквания и практическите ни потребности. Но наистина, би изглеждала “наукообразна”. Без да навлизам в коментар на детайлите, не мога да приема претенциите на В. Николов към приложената методика, защото и към тях могат да се отправят аналогично количество несъгласия. Ще обърна внимание още само върху един основен постулат, звучащ твърде претенциозно – неприлагане “метода на сравнителната стратиграфия”. Бих поставил въпроса как да се приложи този метод при анализ на керамиката, например от Сапарева баня, където материалите са подредени по хоризонтални механични пластове от по 20 см? В резултат на денивелацията  на терена, значителна част от разновременен керамичен материал, необратимо, е попаднал в един механичен пласт, което прави прилагането на този метод в “реперния обект” – нелогично. От колегиалност досега не съм коментирал в прав текст състоянието на изворовата база от този обект, но тенденциозността в рецензията ме принуждава да обърна внимание на тъжните факти.

Бележките на В. Николов към главата “Духовен живот” се въртят около учебникарските постулати относно неправомерността при разделянето на археологическите артефакти в две основни групи – към материалната и духовната култура, с което съм напълно съгласен. Все пак, за да има някакъв порядък в представянето на материалите съм приел това разделяне, като същевременно бих поставил въпроса за алтернатива? В максимализма на В. Николов прозира и неудовлетворението от липсата на темата за семантиката на орнаментацията върху керамичните съдове, върху която има “доста изписано”. Тук отново ще напомня, че съвсем съзнателно съм се ограничавал от уклон към свръхинтерпретации на археологическите материали, и не мога да приема това като слабост на работата ми. Бих отбелязал, че макар и твърде малко, единствените поощрителни изречения в рецензията на В. Николов са тези, свързани с цитиране на негови изследвания.

От подобен характер са и забележките към следващата (VІІІ) глава “Периодизация и синхронизация на неолитните и халколитните култури от басейна на река Струма”. Като основен недостатък отново се изтъква липсата на име на археологическата култура, като се неглижират характеристиките на културите – обособените териториални и хронологически граници, промените в топографията, животновъдството и лова, сечивата, керамиката, пластиката и т.н. Абсурдно звучи и неудовлетвореността на В. Николов от изводите, направени  само “от едно селище” – има предвид селищата Крайници и Дяково – съответно за ранния неолит и средния халколит. Убеден съм, че ако засега те са единствените в района, това не пречи да бъдат анализирани. Истинската причина за неприязънта на В. Николов към тях е преди всичко в проучването на Крайници. Тук отново съм принуден да коментирам малко известни факти, но се налага. Накратко, материалите от Крайници, засега, са най-ранните от басейна на Струма, и влизат в редица противоречия с написаното от много колеги, включително и В. Николов. Неистовото желание на В. Николов да се спрат тези проучвания доведоха до формиране на специална комисия, назначена от АИМ при БАН, чиито препоръки бяха да “се бетонират бреговете на потока”(!?) и така всичко да приключи. Разбира се, с колегата А. Бакъмска продължихме и след години, въпреки “редакторските претенции” към публикацията ни, успяхме да обявим резултатите в издание, неподвластно на В. Николов. По същите причини, най-ранните материали от Крайници не се коментират в изследванията за ранния неолит в района, независимо че минават под рубриката “неолитизация на басейна на Струма”.  Явлението Дяково, засега не е потвърдено на друго място, но то обективно съществува със значително количество цели форми керамични съдове, и съвсем логично е да се търси хронологическото му място. Самостоятелното изследване на R. Krau? (Krau? 2001, 129-178) потвърди, определеното от мен още през 1981 г. хронологическо място на селището Дяково – на границата между ранния и късния халколит. Това становище се споделя и от други колеги от Сърбия, специалисти по проблемите на къснохалколитния комплекс КСБ Іа.

Ще се спра и на някои забележки от по-общ характер. Така например,  наистина списъкът на цитираната литература е поставен към приложенията. Но поради чисто издателски съображения (книгата е публикувана и на английски език в самостоятелно книжно тяло с  изчерпан тираж), литературата е прикрепена към приложенията с илюстрации. Пресилени са и изискванията към картите с праисторическите селища – под всяка карта има списък на селищата с номера от картата и името на селището, при това –  за всяка епоха и период поотделно. Да не казвам невъзможни, са и претенциите към стотиците мотиви за обозначаване на тяхното местонамиране, което би претрупало и без това “препълнените” табла. И тук ще поясня, че по всякакъв повод в главата за керамиката са посочени селищата и публикациите от където са заимствани съответните форми и украси.

В края на рецензията, като че ли упреците към мен са най-силни. На читателя се внушава, че пренебрегвам сериозни научни трудове, този път на колеги от чужбина, свързани с ранния неолит и неолитизацията на Югоизточна Европа посредством т.нар. Струмски път. Без да се задълбочавам в подробности, категорично трябва да заявя, че всякакви хипотези за неолитизация  би трябвало да се базират първо върху материалите от най-ранното селище – Крайници, но то както посочих по-горе остава “табу”  и всякакви разсъждения по темата отразяват едни значително по-късни процеси, когато районът вече е неолитизиран. Особено болезнено за мен е и внушението, че съм пренебрегнал изследванията на М. Кулова относно произхода на къснонеолитната рисувана керамика. Обръщам внимание, че никога не съм си позволявал да ги игнорирам, а напротив – категорично съм изтъквал тяхното значение (с. 103; с.151-152) и съм приел нейната периодизация на късния неолит. По подобен начин съм противопоставен и на изследванията на Х. Тодорова и Ф. Хорват. Тук със самочувствие трябва да напомня на В. Николов, че години преди изследванията на тези колеги, представите ни за ранния халколит в района се основаваха единствено върху проучванията ми в Слатино, които за пръв път докладвах на международен симпозиум още през 1984 г., посветен на културата Ленгиел, където посочих евентуалната връзка между двете култури (Chochadzhiev 1986, 42-52).

В заключение бих казал (както съм посочил и в книгата), че съвсем не съм със самочувствието за непогрешимост и приемам разумните препоръки, но си оставам с убеждението, че съм написал една полезна, а не наукообразна книга, каквито вече сме виждали. Готов съм и на дискусии по същество, макар че в общи линии в рецензията няма ясно изразени различия, а предимно свръхизисквания.  В. Николов още веднъж доказва, че интелигентният  Рецензент може с лекота да напише напълно “аргументирана” и убедителна  рецензия – както положителна, така и отрицателна, но в голяма степен зависеща от личните интереси и отношения с рецензирания.  През последните години ми беше вменена и някаква връзка точно с колегата Л. Николова, с която В. Николов е в общоизвестен конфликт. Както с всички колеги, така и с Л. Николова поддържах  нормални колегиални отношения, но се оказа, че това било неправилно поведение!!! Стигна се дори и до поръчковото бойкотиране на организирания от Л. Николова симпозиум, в който участвах без да съм предупреден. В резултат понесох жестоки упреци от В. Николов, който в кабинета си, от позицията на Директор на АИМ при БАН, си позволи да ме заплашва, като заплахи бяха отправени дори и към сина ми. И след всичко казано дотук, мисля че никой не би трябвало да се съмнява в причините за изключително отрицателната рецензия. Все пак, остава ни свободата да публикуваме проучванията си – всеки според възможностите си, независимо дали се харесват на В. Николов или не.

Цитирана литература:

Николов 2008: В. Николов. Стефан Чохаджиев. Неолитни и халколитни култури в басейна на река Струма. В. Търново, 2007, 159 стр. текст и 200 стр. приложения. –  Археология, 2008, 1-4, 184-189.

Николова 2008: Л. Николова. Нов научен труд върху българската праистория. http://archaeology.travelguide-bg.com/news/news.php?id=124.

Chochadzhiev 1986: Stefan Chochadzhiev. Untersuchungen des fruhen Aeneolithikums im sudwestlichen Bulgarien. – In: Internationales Symposium uber die Lengiel-Kultur. Novu  Vozokany 5.-9. November 1984. (Hersg. B. Chropovsky, H. Fiesinger), Nitra-Wien, 1986,  45-52.

Krauss 2001: R. Krauss. Die praehistorsche Siedlung beim Dorf Djakovo, Kr. Kjustendil (Bulgarien) Ein Beitrag zum  Aenolithikum im Strumatal. – PZ, 2001, 76, 2, 129-178.

HTML Version:

Text Version:

Отговор на една предизвестена рецензия

Article Url: