Когато нещата в един футболен клуб опрат до смяна на треньора,това обикновено е гаранция,че нещо не върви и някъде има грешка или разминаване в отношенията между ръководството и наставника.В такива случаи най-логичното е раздяла…и всичко отначало,навлизайки все по-дълбоко в омагьосания кръг.
Всички знаем,че в ЦСКА треньорският пост се клати.На горещия стол в „Борисовата градина“ са сядали утвърдени имена като Аспарух Никодимов,Димитър Пенев,Стойчо Младенов и още много други светила от футболния живот на страната ни,повечето от които мнозина са забравили.Но никой не може да забрави безспорния факт,че в ЦСКА треньорите се сменят често и почти винаги това е свързано с грандиозни скандали и драматични саги,които се разнасят в медийното пространство дори със седмици.Истина е,че в ЦСКА като един от най-великите български клубове се гледа много трагично на всяко поражение,било то в чисто футболен или социален аспект и това води до обичайната практика на „Армията“ на „рязане на треньорски глави“,което в повечето случаи не води до нищо добро.
В настоящия момент ЦСКА отново има нов треньор,който постъпи на работа в клуба преди около месец и половина.Както може би повечето от вас се досещат,става дума за Павел Дочев.Неговата личност бързо се превърна в предмет на значителен брой коментари от медии,фенове и бивши играчи.Както обикновено той не чака дълго до появата на първите критики и недоброжелателни словесни изявления по медиите и по трибуните.Още преди да се беше захванал с тежката задача да вади „червените“ от калта новият наставник бе отписан и набеден за „псевдоспециалист,идващ от нискораздяден отбор от Втора Бундеслига“.Но още с първата си поява пред медиите Дочев изненада с интелигентността си и видът на доказан футболен спец,идващ от стабилна западна страна като Германия,макар и говорещ леко развалено български,което лесно може да бъде обяснено с факта,че през последните 19 години той е идвал в България само през лятото.Тук някъде се появиха очакванията на феновете,въпросите на журналистите и всички други церемонии,докато дойде време за изява на подготвения от Павел Дочев армейски тим.
И ето че преди две седмици бе даден стартът на родния шампионат.За голямо съжаление на фенове,ръководство и играчи,засега случващото се е меко казано неприятно.В първите два сблъсъка „армейците“ загубиха последователно от Левски и от Черноморец.Загубиха,но показаха,че в този отбор има бъдеще,макар и всички да са скетпично настроени и да не искат да признаят това.В ЦСКА още не се усеща почеркът на новият старши треньор,защото той може да бъде забелязан ясно,когато на лице са резултати.Друг е въпросът,че ЦСКА надигра Левски и Черноморец,но истината е,че младият „армейски“ тим бе надхитрен и жестоко наказан.Затова и сега заема незавидното и неприлягащо на името на клуба последно място във временното класиране.
На всички е ясно,че новият наставник се нуждае от време,за да може анонимните и неизвестни сега нови попълнения да се сработят и целият отбор на ЦСКА да заиграе така,както желаят всички,коитго го обичат.Но за тази цел трябва време.Време,което никой в ЦСКА не би получил лесно.Клишето „В ЦСКА никой никога не чака“ е актуално и съвсем на дневен ред,но този път ръководството не трябва да допуска нова фатална грешка след като само преди половин година се раздели с Любо Пенев ,докато той беше в разгара на своя проект.Ако не искат отново да станат свидетели на един провален сезон ръководните фактори на „Армията“ трябва да осъзнаят,че Павел Дочев е правилният човек,подходящият треньор за ЦСКА,и да му отпуснат кредит на доверие.Същото важи и за привържениците на 31-кратния шампион.Защото Павел Дочев може да е чудесен треньор,но не е магьосник,за да пожъне успехи на мига.В това се убедихме,нали?А да се убедим и в неговата способност трябва търпение.За да може той да направи това,което мнозива не успяха да осъществята,защото не им бе дадена възможност-да изгради своя ЦСКА,един силен гранд,който да радва червената публика и неутралния зрител с играта си.Тогава Павел Дочев ще докаже,какъв е правилният треньор и ще припомни,колко много подходящи наставници преди него е трябвало бъдат изпуснати,за да бъде осъзнат факта,че за да бъде оценено по достойнство свършеното от треньора трябват нужните воля,желание,умение,работа,резултати и респективно-време.