Подялбата на Русия. Ще си поделят ли света Пекин и Вашингтон

За Китай: * комунистическата държава * население – 1321851888 (2007 г.) * брутен вътрешен продукт (БВП) – 6,991 трлн. долл. САЩ, на 2-ро място след САЩ (2007 г.) * стратегически ракетни ядрени войски * 12000 танкове * 2,25 милиона войници (най-голямата действаща армия в света) * 65% от 9 596 960 кв. км е планинска или полупланинска

Подялбата на Русия. Ще си поделят ли света Пекин и Вашингтон?
статия от РеалВести

Не е изключено една външна експанзия да стане за Китай единственият начин за разплитане на гордиевия възел от проблеми и противоречия. В такъв случай интересите на САЩ и КНР ще влязат в конфликт, който може да бъде решен чрез насочването на китайската експанзия по посока на Русия със съгласието на Вашингтон.

Очевидно е, че цялото китайско общество е обективно заинтересувано от това да се намери изход от днешната ситуация, случваща се в КНР. При това, обаче, представителите на голямото мнозинство социални групи са заинтересувани от запазването на днешния модел на реформи. Това естествено се отнася за тези социални групи, които са спечелили от реформите (например бюрокрацията или предприемачите).

Обаче и останалите социални групи, в това число и загубилите от реформите, не са заинтересувани от смяна на модела дотолкова, доколкото тя ще влоши тяхното положение, увеличавайки количеството на обезземлените селяни и безработните. По този начин за голямото мнозинство от членовете на китайското общество ще се създаде място за конфликт на дългосрочни и краткосрочни интереси. На практика винаги в историята такива противоречия са се решавали в полза на краткосрочните интереси – съобразно с условията в днешната КНР, в полза на запазването на сегашния модел на развитие.

Както изглежда, всеки проблем на Китай по отделно е напълно разрешим. Бедата е в това, че разрешаването на един от проблемите е за сметка на другите. Именно това съчетание от «разнопочни» проблеми прави от Китай огромен проблем и предизвикателство за цялото човечество. Днес световната финансова система фактически се държи на Китай, който владее колосален обем от американските дългови задължения. Значителна, при това увеличаваща се част от най-разнообразни потребителски стоки, се произвеждат в Китай на ниски цени, от което са много щастливи западните жители. Изчезването или рязкото поскъпване на тези стоки би се превърнало в истински шок за много от тях.

Екологичната обстановка в Китай започва сериозно да влияе не само на неговите съседи, но и на цялата планета (прашните бури понякога достигат до Северна Америка). В случай, че в Китай възникнат сериозни проблеми от хуманитарен характер, човечеството просто няма да успее да помогне поради огромното количество на населението на тази страна.

Днешната политика на бавно еволюционно движение на китайското ръководство за мнозинството руски и западни наблюдатели е не просто вярна, но и единствено възможна. Напълно е възможно това да е действително така, но не се знае разполага ли ръководството на КНР с времеви ресурс за продължаването на такава политика, тъй като много от проблемите се задълбочават. Пример: До преди 15 години Китай изнасяше нефт, а днес се превърна във втория след САЩ вносител на тази суровина. От друга страна е абсолютно непонятно каква политика може да се предложи в замяна на това.

Способен ли е Китай да реши посочената съвкупност от проблеми без употребата на външна експанзия? Нали точно експанзията ще даде възможност чрез неикономически път да получи достъп до дефицитните ресурси и територии за живеене на излишното население. Каква форма на експанзия ще избере и в каква посока ще тръгне? До този момент ръководството на КНР декларира политика на мирно съвместно съществуване и заедно с Русия се застъпва за запазване на традиционната ялтенска система на международни отношения. Именно тези фактори лежат в основата на руско-китайското стратегическо партньорство.

Експерти от двете страни признават, че това партньорство е важно за Москва и Пекин не само по себе си, а като форма на противостоене на хегемонията на САЩ. Освен това, страни, съсредоточили усилията си върху решаването на икономически проблеми, не биха си позволили конфронтация помежду си.

В даден момент обаче ситуацията може постепенно да се промени. Първо, както изглежда Китай много болезнено се отнася към признаването от страна на Москва на незавимостта на Абхазия и Южна Осетия, разглеждайки това като крачка към пълното и окончателно разрушаване на ялтенската система. За Пекин, имащ проблеми с Тибет и Синцзян, това е неприемливо. Възможно е занапред Китай сам да започне да се стреми да руши системата от международни отношения, но засега той не е готов за това. Системата се руши и без участието на Китай, но при условия, които са неизгодни за него.

Второ, моделът на икономически отношения между Русия и Китай става все по-безинтересен за двете страни. Този модел е крайно неизгоден за Русия, а Москва започва да осъзнава това. От друга страна Китай измъкна от Русия всички интересни за него военни технологии от съветско време и сега се нуждае от по-перспективни технологии. Москва обаче гледа трезво на нещата и не ще да се резделия с тях.

Трето, Москва и Пекин постепенно стават конкуренти в Центрана Азия. Русия започва да пречи на икономическата експанзия на Китай в този регион, в частност – неговите опити да привлече за себе си тукашните енергоресурси.

При всичко това остава ключов въпросът дали ще укрепне, или ще отслабне антиамериканската насоченост на руско-китайския съюз.

Освен това, ако руско-американските отношения продължат да се изострят и занапред, то във Вашингтон ще се появят привърженици на идеята да оставят Русия на Китай, т.е. да дадат на Пекин да разбере, че Америка няма нищо против, ако китайската експанзия се насочи в северна посока. В замяна на това на Китай ще бъде предложено да прояви по-малка активност в други части на земното кълбо. Според някои сведения, Пекин вече няколко години поред безуспешно сондира във Вашигтон вариант за подялба на света между двете страни.

Силната взаимна зависимост между Китай и САЩ в областта на икономиката и ограничеността на сегашните американски военни възможности може да доведе до благосклоно отношение на американския елит към реализацията на подобен сценарий. За САЩ би бил много изгоден варианта на конфликт между Русия и Китай, който взаимно би ги отслабил. Хегемонията на САЩ е подкопана и на Вашингтон е необходимо да неутрализира своите основни опоненти.

Русия не е в състояние да върви напълно във фарватера нито на Вашингтон, нито на Пекин, тя явно не разполага с възможности да ги скара, като остане настрана от конфликта. Сложно е да се маневрира между Пекин и Вашингтон, без нито да се скараш, нито да се съюзиш с поне единия от тях. Освен това, Русия не разполага с могъщи съюзници. Такъв съюзник би могла да стане например Индия. Формирането на такъв съюз може да се счита за приоритетна задача на руската дипломация в близко бъдеще.

Александър Храмчихин
Източник: “Частен кореспондент”

Превод: САМбг.орг

Още статии за Китай:

Народно-освободителната. Въоръжените сили на Китай. Общи сведения

Най-голямата в света армия под ръководството на най-голямата в света партия ще създава най-голямата в света държава, не само по население, но и по територия.

Китай съсредоточава войски към границата с Русия
Огромните човешки ресурси превръщат китайската армия в наистина страшен противник, а благодарение на внедряването на нова техника и технологии, тя е на практика непобедима. Китай е способен да залее с войски всеки противник, срещу когото се изправи в традиционна сухопътна война.