• Особеностите на този „враг“ са следните – при празна гърда той почти не присъства и понеже го няма да натиска спирачката, производството на мляко върви с голяма скорост. Колкото по-празна е гърдата, толкова по-бързо се произвежда мляко в нея.
• Когато гърдата започне да се пълни, локалният инхибитор започва да се натрупва и полека да натиска спирачката. Това е нормално, тъй като ако скоростта на производството си остава все същата, за кратко време гърдите ще се препълнят ужасно и ще са пред „гръмване“.
• С всеки следващ час от последното кърмене, в който гърдата не се изпразва, се натрупва все повече и повече от локалния инхибитор и колкото по-дълго е оставен да въздейства, толкова повече производството се намалява. Това практически е начинът, по който се прави окончателното спиране на млякото без хапчета – като се удължават интервалите без изпразване на гърдата и се оставя локалният инхибитор да си свърши работата.
Така че вече би трябвало да е ясно какво се случва, ако гърдата се „пази“ или се пропуска едно хранене, за да се „събере“ повече мляко за следващото. Първите дни, когато се пропускат хранения, гърдата се препълва и това може да ви радва, като си казвате – ето, събра се повече мляко за бебето. Така обаче нещата продължават около седмица. След което заради постоянното действие на локалния инхибитор дори при тази голяма пауза вече не се събира мляко и по този начин се намалява и спира кърмата.