Световната финансова рецесия доведе до все по-голяма неплатежоспособност на българите и те започнаха да изпитват проблем при погасяване на кредитите си поради попадане в графата просрочие. Тоест техният ипотечен кредит минава в графа „лош“ дълг следствие на невъзможност да бъде плащан.
Крахът на икономиката, сривът в някои сектори, невъзможността да се купи жилище само с лични средства, доведе до налагане на този вид кредит като масова търсена финансова услуга на „ЕйДжиБи Файнанс“ АД . В резултат на рецесията, пазарът на труда се сви, много служители останаха без приходи и като цяло голяма част от заемите станаха „лоши”.
Сега ще се спрем на това какво предприемат финансовите кредитни институции при попадане на техен потребител в просрочие при ипотечен кредит. Първоначално те започват да известяват чрез изпращане на SMS-и и телефонни обаждания от страна на служител към фирма отговаряща за просрочени дългове, като това става в рамките на 30 дни от падежа на дължимата вноска по заема. След това преминават към начисляване на наказателни лихвени ставки, който са толкова драстични, че дори големината им достига до 40% на годишна основа, включваща и дължимите лихви, както и главницата. При просрочване на ипотечните кредити с повече от месец, заемът преминава „под наблюдение“, а финансовата институция запазва право да го превърне в изискуем за пълната сума, която дължите. Дългът минава в графа „необслужван“ при просрочие над три месеца, след което вие получавате писмени известия, телефонният тероризъм се засилва, а наказателните лихви се трупат правопропорционално.
След шестия месец, заемът вече е загуба, финансовата институция е длъжна да предвиди по-големи ресурси – сума от целия остатък по заема и дължимите лихвени ставки – следствие, на което нейната печалба се понижава. Имотът, който е оставен като залог се обявява за продан от частен съдия-изпълнител и към всички извършени досега разноски се прибавят и останалите такси в размер на 5% върху усвоената стойност.
На края имотът се продава на ниска цена. Новият собственик е със спекулативна нагласа и е отлично осведомен за процедурите и изгодата, която може да извлече при закупуване на ипотекиран имот. Следствие, на което длъжникът си е още длъжник, понеже не са покрити главницата, заедно с всички стандартни лихвени ставки, всички наказателни такива, допълнителните разноски по продажбата от частния съдия-изпълнител и финансовата институция продължава да търси своя остатък от сумата. Тоест при ипотечните кредити често клиентите изпаднали в неплатежоспособност мислят грешно: „Нали съм си заложил имот – да ми го взимат и да приключваме“, а то не е вярно, защото залогът не покрива всички направени разноски.
Когато заемополучателят не знае за това независимо, че то е вписано в контракта за заем, или не го е прочел прецизно в устрема си да грабне лелеяните чужди пари, положението му драстично се усложнява и той става нелоялен длъжник към кредиторите си.
Други произтичащи неприятности от това е и натрупването на лошо кредитно досие. Българската народна банка от няколко години има база данни под формата на Централен кредитен регистър, в който всички кредитни институции нанасят информация за всички нелоялни платци. До този регистър достъп имат всички, както кредиторите, така и потенциалните клиенти на кредитните компании. Попадне ли, веднъж нередовен платец в черния списък шансът му да усвои нов заем е нулев в близките пет години – до като се пази архивът на ЦКР.