Чували сте,че за някои хора се казва: Родени лидери.
И това е така-хората се раждат такива.Всеки човек по рождение е с определен тип характер, воля,енергия,темперамент и т.н. В датата на раждане е кодът за характера на всеки човек. В зависимост от средата и семейството има някакво развитие и промяна, но в много малки граници. Има една много хубава мисъл: „Роденият да пълзи не може да лети,,. Или ставаш за лидер,или не ставаш.
Няма да се спирам на всички вариации. Думата ми е за две от най-открояващите се характери, за които стремежът към власт е вроден.
Дали ще е само над един човек,в семейството си, в работата,в обществото-няма значение. Човек с такъв характер намира над кого да налага волята си. В зависимост от останалите си заложби той може да остане само диктатора в семейството, или да стигне до власт над голяма група хора в обществото, политиката и професионалната реализация.
Има два основни типа характери, които се стремят към власт. И два основни типа водачи. А оттам и два вида управление според характера на човека, който е на власт.
Първият тип е тиранин и деспот.
За него властта е вътрешна необходимост да командва другите. За него не е важно да го харесват хората, дори напротив-предпочита да се страхуват от него. Не понася никакви противоречия и оспорване на властта му. Интересното е, че обикновено при този тип хора добротата е обратно пропорционална на стремежа към власт-колкото са по-властни, толкова и са по-малко добри, по-малко умни и по-малко духовно извисени. Те са готови да прегазят всички, за да се доберат до властта. И успяват. Успяват да подчинят на волята си другите по-умни, по-добри и с по-високи морални ценности хора. Защото точно хората които са добри и интелигентни не се стремят към власт на всяка цена.
Питате се, а ние какво общо имаме с това? И какво ни интересува какъв е характерът на човека?
Би трябвало да ни интересува. Защото точно такива хора обикновено успяват да се катерят по кариерната стълбица. Точно такива хора държат властта и управлението в свои ръце. И е въпрос на късмет да имат екип от умни и добри съветници, в препоръките на когото да се вслушват. Тук също следва куриозния момент: властните хора по принцип не приемат съвети. Те винаги са безкрайно уверени в собствената си правота. И успяват да го внушат и на другите. Които не са послушни, които не са съгласни-просто ги отстраняват от пътя си.
Познайте какво следва от грешните решения на точно такива властни, но недотам умни и добри хора-катастрофа за икономиките, за държавите, за хората които са зависими от това по баналната причина,че живеят или работят под управлението на такива хора.
Ще кажете: -Ами ние да не живеем в царство или кралство,че да зависим само от един властен човек?Та ние си имаме демокрация и т.н.
Тук идва трагикокомичната част:
Че по презумция почти всички хора във властта са точно такива властни хора. Те и затова са там-защото са се стремяли точно към властта. Дори и да има добри, умни и т.н. хора,те нямат волята да налагат правилните и добрите за мнозинството хора решения.
Вторият тип хора,които се стремят към власт:
Това са хората, които изпитват вътрешна необходимост да са харесвани и одобрявани от хората. И властта е един от пътищата да получат много одобрение и слава. Това са хората,които постоянно„ стоят под прожекторите”. Със същия успех могат да бъдат великолепни актьори. Те са и в повечето случаи хората с харизма. Заради необходимостта им да бъдат харесвани, те повече се всушват в съветите на умните си съветници. И ако имат късмета да имат добър екип, може и управлението им да е добро за повечето хора.
Тук има един много сериозен капан в който попадат този тип властници: Съветник с много по-силна воля от тяхната,и от когото зависят по някаква причина, дали сантиментална, дали користна-това е отделен въпрос.
И слушат техните пак не дотам умни и добри съвети. В крайна сметка резултатът е малко по-добър за хората под тяхно управление. Защото все пак те се стремят да бъдат харесвани и одобрявани от хората, които управляват. Затова и режимът е малко по-човечен. Докато Съветникът не намери подходящ случай да ги измести от властта.
Какво да кажем ние обикновените хора?
Трябва да си направим един много важен извод:
Колкото повече се стреми един човек към власт, толкова по-вече не бива да му се дава възможност да поеме властта. Може да звучи алогично, но е така-Човекът който най-много се стреми към власт е най-неподходящ да управлява.
Ако хората в цялата човешка история са имали възможност да избират точно по този принцип управниците си, щяха да избегнат много национални катастрофи, войни , трагедии и финансови кризи.
Ето и капана в който попадат хората, които имат възможност да избират управниците си: Те избират или по харизмата и обещанията, най-точно казано по симпатия или избират волеви хора с „твърда ръка„, за които мислят,че ще въведат ред.
И така си върви открай време по света…