Умението да се говори правилно (да се използват подходящите думи, да се каже това, което трябва и колкото трябва и то така, че да се убедят слушателите и да се повлияе върху тяхното поведение) е занимавало умовете на хората още от най-дълбока древност.
До нас са достигнали мислите на древногръцките и древноримски философи и оратори, на много учени, писалите, политици и хора, които през целия си съзнателен живот са правили опити да въздействат на хората с правилно говорене. Ето някои от тях:
Сократ : „Започни разговор в два случая: когато си обмислил ясно предмета или когато е необходимо да кажеш нещо, тъй като само в тези случаи е по-добре да се говори, отколкото да се мълчи.“
Аристотел : „Щом речта не е ясна, тя не постига целта си.“
Софокъл : „Едно е да говориш много, друго е да кажеш нещо.“
Цицерон : „Изкуство е не да кажеш това, което трябва, а да не кажеш това, което не трябва.“
Квинилиан : „Говори така, че да е невъзможно да не те разберат.“
Франсоа Дьо Ларошфуко : „Същността на етикета се състои в това да кажеш всичко, което трябва да бъде казано и само толкова.“
Волтер : „Необходимостта да се говори, затруднението вследствие на това, че няма какво да се каже и желанието да се прояви ум са трите неща, способни да направят смешен и най-великия човек.“
Ръдиард Киплинг : „Човечеството не познава по-силен опиум от думите.“
Г. Флобер : „Думата не е друго, а далечно и слабо ехо на мисълта.“
Менандър : „Няма нищо по-силно от думите.“
Хораций : „Веднъж изпусната, думата не се връща назад.“
Франсис Бейкън : „Предпазливостта в думите е най-висшето красноречие.“
Стендал : „Умението да се води разговор, това е талант.“
Конфуции : „Който говори много, все ще каже нещо, което не е трябвало да казва.“
Сенека : „Който не умее да мълчи, той не е способен и да говори.“
Клавдиан : „Не говори винаги каквото знаеш, но знай винаги какво говориш.“
Източник: Съвети за правилно говорене пред публика
HTML Version:
Text Version:
Съвети за правилно говорене пред публика
Article Url: