В човешкия живот се редуват моменти на провали и успехи. По подобен начин, всяко общество преминава през своите неблагоприятни моменти и периоди на развитие. Във времена на тотален контрол, на труден преход или на световна финансова криза, от младите хора винаги се е очаквало да се справят, преодолявайки битови, бюрократични и професионални трудности на своето време. Днес те трябва да са не само добре подготвени и образовани, но и гъвкави и адаптивни, за да се реализират в избраната професия. Почти всеки млад човек в началото на образованието си е изправен пред безпаричие, липса на информация и несигурност, често далеч от близките си. Преодолявайки всичко това, изгражда основите на живота си и става самостоятелен. Но дори и като дипломиран специалист, изправяйки се пред действителността на пазара на труда, се оказва принуден да отложи за неопределено време мечтите си. Вместо тях всекидневието му предлага измамно удовлетворение от поредния работен ден в някой магазин или заведение. Напрегнатият ежедневен ритъм прави мечтите все по-нереални и далечни. Такава е професионалната действителност в страната ни. „Срамна работа няма“ – днес завършилите една, две, понякога и повече специалности готвят, строят, продават, обслужват …
Студентите, и въобще активните млади хора, във всички времена са имали мисия на бунтари и едновременно с това на оптимисти. От тях се очаква да са критични спрямо негативното настояще и да олицетворяват позитивното бъдеще на страната. Но всяко поколение е различно, със свои собствени разбирания, проблеми и стремежи. Както в семейството, така и в обществото, дългът на по-възрастните не е да обвиняват младите в неграмотност, ограничени интереси или липса на ценности, а да се опитат да предадат наученото от собствения си жизнен опит. Без, разбира се, да им спестяват проблемите на реалността, а напротив – да ги ориентират в трудностите на живота. И определено не да им налагат кампаниен подход към проблемите, а да ги насочат към принципни, конструктивни и дълготрайни решения. В противен случай късата памет, станала характерна за народопсихологията ни черта, ще позволи на модерни течения (стремеж към лесно, но съмнително забогатяване, чувство за безнаказаност, нереална представа за публичността) да доведат до трайна погрешна самооценка. Неслучайно, голяма част от децата искат да станат манекени, чалгапевци или мафиоти. Не бива да ни учудват и младите хора, които загърбват мечтите си и пропадат във водовъртежа на нищоправенето.
Като в някаква магическа компресия на времето, днес младите съчетават ролите на професионалист, студент, а понякога и родител. Научили са се да разчитат предимно на себе си, да планират постъпките си и да рискуват, когато е необходимо. И като че ли са с единия крак в България (заради роднини, приятели, носталгия по родината), а с другия – зад граница, за да получат професионално удовлетворение от реализацията си.
Ти си млад човек, избрал да останеш в страната си? Скоро ти предстои дипломиране, а не се чувстваш сигурен в бъдещето? Вероятно волята ти ще бъде подложена на сериозно изпитание. Дори и в този случай не се отказвай от амбициите си и вярвай в собствените си качества. Колкото и да е трудно, успешната професионална реализация е въпрос на конкурентност, инициативност, самоусъвършенстване и известна доза късмет. А това означава да не спираш да работиш, върху развитието на способностите си, да си в крак с тенденциите в твоята област и да имаш шанса да попаднеш на точното място в подходящото време.
HTML Version:
Text Version:
Успешна професионална реализация за младия специалист
Article Url: