феминизъм

Понятието „феминизъм” (от лат. femina – жена) възниква в 20 в. Първоначално феминизмът е изключително социално-политическо движение за равноправие на жените в обществото.Превърнал се в съществена част от съвременната западна култура той цели да докаже пренебрегването и подтисничеството на жените във всички сфери на обществото. Според неговите последователки женският пол винаги е на второ място след мъжкият.

Модерният западен феминизъм се развива покрай бързата индустриализация, икономически промени и промени в семейната структура и социална организация. Основно философско влияние е Просвещенската концепция за свободната личност, притежаваща неотчуждаеми права. Тази представа се появява във феминистките творби на 18-и век като „Виндификация на женските права“ (1789) на Мери Уолстънкрафт (1759-1797), която се бори за образоваността на жените.

В Съединените щати политическият активизъм на жените за човешки права в ранния 19-и век се бори за премахване на робството. Много от жените, присъединили се по-късно, се включват в движението за избирателно право на жените, което се развива в Seneca Falls Convention oт 1848 г. в Ню Йорк, където жените се обединяват и обсъждат гражданските си права.

Феминизмът влезе в конфликт с християнството (както и с повечето други религии), като негови представителки смятат, че религията се отнася към жените като хора от втора класа. Те изразяват това както в ролята, която религията дава на жената, така и в разбирането им за образа на Бога. Произведението на Симон дьо Бовоар – „Като вторият пол” (1945 г.) – подробно разглежда тази идея.

Голяма част от феминистките твърдят, че християнството с неговите мъжки образи на Бог, мъжката фигура на Спасителя и дългата история, при която нейните лидери и мислители са мъже, е настроено против жените и не довежда до Изкупление. Жените според тях трябва да напуснат неговата подтискаща среда. “Ре­ли­гии, в цен­тъ­ра на ко­и­то е по­чи­та­не­то на Бог от мъж­ки пол, пи­ше фе­ми­нис­т­ка­та К. Крист, съз­да­ват “нас­т­ро­е­ни­я” и “мо­ти­ва­ци­и”, ко­и­то дър­жат же­ни­те в със­то­я­ние на пси­хо­ло­ги­чес­ка за­ви­си­мост от мъ­же­те и мъж­ка­та власт и ед­нов­ре­мен­но с то­ва уза­ко­ня­ват по­ли­ти­чес­ка­та и со­ци­ал­на­та власт на ба­щи­те и си­но­ве­те в об­щес­т­ве­ни­те ин­с­ти­ту­ции”.

Друга част от тях напълно се отдалечават от християнската религия като твърдят, че жените могат да намерят религиозно освобождение във възраждането на древните култове към богините или съдаването на нови.

С появата на специфичният християнски феминизъм във втората половина на 20 век  възниква  и т. нар. „феминистки” подход към Библията. Той изхожда от факта, че Библията е писана през периода на патриархата, т. е. през „социалното господство на мъжете”. На това основание феминистките твърдят, че методът на написване на Библията е остарял. Съвременният християнски феминизъм отива още по-далече.

На VI- тата икуменическа асамблея на ССЦ (Световният съвет на църквите) е узаконено „женско свещенство”. Много участници в асамблеята подтикват жените да заменят идеята за Бог-Отец с идеята за богиня-майка.

През 1983 г. е издаден превод на Свещеното Писание от ССЦ под наименованието  „Inclusive Language Lectionary”. За да угоди на феминисткото движение ССЦ решава да изчисти Словото Божие от „сексуалността”, като премахне от св. Библия всички онези места, където на мъжкият пол се дават „преимущества”.

В новия „превод” богохулните изменения са нанесени в такива неприкосновени словосъчетания като „Бог Отец”, вместо което се казва  „Бог Отец / Майка”; Син човешки е заменен с лишения от сексуалност израз „Дете човешко”; „Царство Божие” е заменено с думите „Сфера Божия”; „Господ” (Lord-м.р.) е изгонен от св. Писание и е подменен с думата „ Суверен” (Sovereign One – еднаква форма за м. р. и  ж. р.). Вместо „Господ Бог” в новия „превод” можем да прочетем “God Sovereign”.

За съставянето на своя собствена Библия Световният съвет на Църквите учредява комисия. В състава на тази комисия са включени трима мъже и шест жени, една от които – католическа монахиня. В процеса на работа един от участниците в комисията напуска нейният състав, защото преценява, че „тази работа превишава границите, допустими от неговата съвест”.

Най-трудни за комисията били думите „ Бог-Отец”. Феминистките изискват да бъде написано „Бог/иня”, но това се оказва все пак неприемливо; предложената замяна с думата „родители” също се сторила на тези новатори твърде безлична, поради което те измислили възмутителния термин „Бог наш Отец/Майка” („God Mother and Father”).

Критиците на това възмутително съчинение, отпечатано под наименованието „извадки от Библията”, съвършено справедливо обръщат внимание на това, че „то подрива самите основи на християнството, напълно унищожавайки догмата за Света Троица.

Спо­ред из­на­чал­ния биб­лейс­ки въз­г­лед жената по сво­я­та бо­го­по­доб­на при­ро­да и по чо­вешко­то си дос­тойн­с­т­во е рав­но­цен­на с мъ­жа ­ тя е сът­во­ре­на по Бо­жи об­раз и но­си вър­ху се­бе си Бо­жи­е­то бла­гос­ло­ве­ние: “И сът­во­ри Бог чо­ве­ка по Свой об­раз, по Бо­жий об­раз го сът­во­ри; мъж и же­на ги сът­во­ри” (Бит. 1:27).

Бо­го­по­доб­на­та при­ро­да и нрав­с­т­ве­на­та кра­со­та на же­на­та са пред­с­та­ве­ни и в Но­вия За­вет, къ­де­то имен­но же­на е удос­то­е­на да на­ме­ри бла­го­дат у Бо­га и да при­е­ме Све­тия Дух в се­бе си, да ста­не май­ка Бо­жия. Тъй ка­то об­ра­зът на прес­ве­та Де­ва Ма­рия е пре­ди всич­ко об­раз на же­на, то не­съм­не­но “пър­ви­ят Хрис­тов дар за нас, пър­во­то и най-сил­но от­к­ро­ве­ние за Не­го­во­то уче­ние и пос­ла­ние към нас по­лу­ча­ва­ме в об­ра­за на же­на”.

Евангелските думи: “Бла­же­на е ут­ро­ба­та, ко­я­то Те е но­си­ла, и гър­ди­те, от ко­и­то си су­кал” (Лука 11:27), ко­и­то се от­на­сят до св. Бо­го­ро­ди­ца, са апо­ло­гия на жен­с­т­ве­ност­та и май­чин­с­т­во­то. А пър­ва­та же­на-ро­дил­ка, ка­то осъз­на­ва из­ця­ло тайн­с­т­во­то на сът­во­ре­ни­е­то, ко­е­то се об­но­вя­ва в раж­да­не­то на хо­ра­та, из­ри­ча: “Придобих човек от Господа” (Бит. 4:1). В то­зи нов чо­век, ро­ден от же­на­та-ро­дил­ка и де­ло на мъ­жа-ро­ди­тел, все­ки път се въз­п­ро­из­веж­да Бо­жи­ят об­раз.

През Своя зе­мен жи­вот Гос­под Ии­сус Хрис­тос се е от­на­сял с дъл­бо­ко ува­же­ние и обич към же­ни­те. Той е бе­сед­вал с тях, не­що по­ве­че ­ раз­к­ри­вал им е бо­жес­т­ве­но­то Си уче­ние. Ка­то след­ват Не­го­вия при­мер, све­ти­те апос­то­ли ут­вър­ж­да­ват чо­веш­ко­то дос­тойн­с­т­во на же­на­та и изис­к­ват тя да бъ­де за­чи­та­на и ува­жа­ва­на на­рав­но с мъ­жа. Из­вес­т­но е, че Спа­си­те­лят и Не­го­ви­те уче­ни­ци са има­ли дос­той­ни по­мощ­нич­ки. Дя­ко­ни­са Фи­ва, за ко­я­то св. ап. Па­вел спо­ме­на­ва в Рим. 16:1-2, е би­ла “помощница на мнозина” християни и на самия него. Ка­то след­ва Хрис­то­во­то от­но­ше­ние към же­на­та, све­ти­ят апос­тол за­я­вя­ва, че “ня­ма мъж­ки пол, ни жен­с­ки; за­що­то всич­ки вие ед­но сте в Хрис­та Ии­су­са” (Гал. 3:28). Та­зи идея се съ­дър­жа и в уче­ни­е­то му за Цър­к­ва­та ка­то тя­ло Хрис­то­во, на ко­е­то всич­ки вяр­ва­щи са чле­но­ве (1 Кор. 12:27), и при това “ония телесни членове, които ни се струват по-слаби, са много по-нужни”.
(1 Кор. 12:22).

В хрис­ти­ян­с­т­во­то от­но­ше­ни­я­та меж­ду мъ­жа и же­на­та пре­ми­на­ват гра­ни­ци­те на меж­ду­по­ло­ви­те от­но­ше­ния, за­що­то те от­ра­зя­ват и от­но­ше­ни­е­то на Бо­га към чо­ве­ка. То­ва е имал пред­вид и св. ап. Па­вел, ко­га­то на­ри­ча бра­ка “велика тайна” (Еф. 5:32), свър­за­на с Хрис­тос и Цър­к­ва­та. На­чи­нът, по кой­то в бра­ка се осъ­щес­т­вя­ва ек­зис­тен­ци­ал­но­то един­с­т­во на чо­веш­ка­та при­ро­да, е тай­на, как­ва­то е и ве­ли­ка­та тай­на на съ­е­ди­ня­ва­не­то на Бо­га и све­та в чо­веш­ка­та лич­ност.