Редом с лихвения процент и инфлацията, валутният курс е един от най-значимите фактори за икономическото състояние на определена страна. Валутните курсове имат много главна роля за равнището на държавния стокообмен, което е от огромно значение за всяка отворена пазарна икономика в света. Заради тази причина, обменните курсове са сред най-често наблюдаваните, изследвани и държавно контролирани икономически показатели. В по-малък план те рефлектират на реалната възвръщаемост на капиталовложенията. Тук ще разгледаме някои от по-главните фактори, които оказват влияния върху динамиката на валутния курс.
Препоръчваме ви ползването на валутен калкулатор за да не се обърквате при изчисляването на различни динамични валутни курсове.
Увод
Като за начало нека да разгледаме как движенията на различните валутни курсове се отразяват на световната търговия. По-големи валутни нива превръщат експорта на дадена страна на международните пазари по-скъп, а импорта по-евтин и обратното.(по-малките стойности на валутата правят експорта на страната по-евтин, а вноса – по-скъп.)
Може да се очаква, че по-големите валутни равнища ще понижат държавния стоков равновесие, a по-слабите ще го увеличат.
Показатели на валутните котировки
Множество фактори дават отражение върху валутния фиксинг и всички те са свързани с търговските отношения между две държави. Не забравяйте, че обменните курсове са относителни и представляват сравнителна величина от валутите на двете държави. По-долу са представени някои от основните фактори на валутния курс на две страни. Вземете под внимание, че тези причини не са в дадена последователност, което се отнася и за много отношения на икономиката. Дяловото значение на всеки един от тях е обект на допълнително обсъждане.
1. Инфлационни диференциали
Нормално, държавата с относително малки инфлационни нива има по-скъпа валута, понеже нейната покупателна възможност се повишава в сравнение с другите валути. В края на втората половина на двадесети век, страни с ниска инфлация бяха: Япония, Германия и Швейцария. САЩ и Канада успяха да намалят инфлацията си малко по-късно. Държавите с по-висока инфлация обикновено са свидетели на обезценяване на тяхната валута, съпоставено с валутите на търговските си партньори. Това най-често е съпроводено с повишаване на лихвените проценти.
2. Колебания в лихвените проценти
Лихвените проценти, инфлацията и валутният фиксинг са неразривно свързани. Чрез изменение на лихвените проценти, централните банки оказват влияние върху инфлацията и обменните курсове, което пък дава отражение на инфлацията и валутните равнища. В икономическия свят страната с по-големите лихви осигурява на взискателите по-висока възвръщаемост в сравнение с другите. Заради това по-големите лихвени проценти притеглят чуждестранни капитали и са основание за повдигане на обменния курс. Ролята на по-големите лихвени проценти се обезсилва, ако инфлацията в държавата е много по-висока от тази в другите държави или ако други фактори допринесат за обезценяване на валутата. Налична и обратната взаимовръзка, а именно по-малките лихвени проценти са в състояние да предизвикат спад на валутните курсове.
3. Дефицити по настоящата сметка.
Текущата сметка по същество е търговският баланс на дадена страна и неините бизнес партньори. Тя онагледява всички плащания между страните за продукти, услуги, лихви и дивиденти. Недостигът по текущата сметка означава, че държавата харчи повече на световните пазари, отколкото печели и е наложително да заеме чуждестранни парични ресурси, за да го балансира. Иначе казано, страната има нужда от повече чужда валута, отколкото придобива от износа си, а дава повече от валута си, отколкото определя чуждото търсене. Завишеното търсене на чужда валута води до спад на валутния курс на страната до момент, в който местните продукти и услуги стават много евтини за чужденците, а чуждите активи са твърде скъпи, за да осигурят приходи за вътрешния пазар.
4. Публичен дълг.
Страните биха се ангажирали с голям дефицит, в случай, че с него плащат за проекти в публичния сектор или за държавно субсидиране. От една страна подобни активности биха подсилили местната икономика, но от друга тези държави стават все по-малко притегателни за чуждите инвеститори. Каква е причината? Големият дълг стимулира инфлацията и обслужването му в състояние на повишена инфлация ще доведе до обезценяване на долара в бъдеще.
При най-лошото развитие на ситуацията, правителството се насилва да пусне в обръщение (напечата) повече от националната валута, за да погаси част от големия дълг. Тази стъпка обаче неизбежно води до завишаване на инфлацията. Ако държавата не е в състояние да се справи с дефицита си посредством вътрешни техники, (продан на държавни облигации, повишаване на паричното предлагане),то трябва да повиши оферирането на ценни книжа за продажба на чужди инвеститори, но на по-ниски цени. В резултат, високият дълг има възможност да превърне в отблъскващ за чужденците, ако преценят че държавата крие опасности поради, неспособност за обслужване на дълговете си. Чуждите инвеститори не са склонни да купуват ценни книжа в тази валута, особено ако рискът от непогасяване на задълженията е висок. Точно поради това, дългът на дадена държава (според Moody или Standard & Poor, например) е ключов двигател за валутния й курс.
5. Възможности на търговия.
Условията на търговия отразяват отношението на цените на вноса към тези на експорта. Търговските условия са съчетани с текущите сметки и платежния баланс. В случай, че цените на износа на една страна се увеличават с по-големи темпове, съпоставено с тези на импорта, то условията за бизнес се повишават. По-благоприятните условия за търговия водят до ръст на експорта на страната. Това, на свой ред, води до нарастване на приходите от експорт, което е предпоставка за по-голямото търсене на валутата на тази държава (и до покачване на стойността й). При положение, че стойността на износа нараства с по-слаби темпове, отколкото тази на импорта, местната валута ще стане по-евтина, заради влошените търговски връзки.
6. Политическа стабилност и икономически показатели.
Чуждите инвеститори несъмнено търсят устойчиви държави със силни икономически показатели, в които да вложат паричните си ресурси. Страна, с такива черти ще привлече повече инвестиции от други държави, които показват ясно изразен политически и финансов риск. Политическите сътресения, да кажем, могат да предизвикат загуба в доверието на валутата, а също така и до изтегляне на чуждите капиталовложения от държавата и прехвърлянето им към по-стабилни икономики.
Извод.
Обменният курс, в който портфолиото управлява по-съществената част от капиталовложенията показва действителната му възвръщаемост. Спада на обменния курс очевидно намалява покупателната възможност от приходите и капиталовите печалби от постъпленията. Също така, обменният курс оказва влияние на различни фактори, като приходи от лихвени проценти, инфлация и дори капиталовите печалби от ценните книжа. Валутните курсове се формират от множество комплексни причини, които нерядко объркват и най-опитните икономически експерти. Инвеститорите независимо от всичко трябва да знаят, че валутните нива и курсове играят важна роля за възвръщаемостта на капиталовложенията им.