Япония, страната на изгряващото слънце, черешовия цвят, стените от оризова хартия и зеления чай – нейното източно очарование се пази по най-необаичайни начини в един век, когато „високотехнологична“ и „бързоразвиваща се“ са по-често срещани определения. Има един път, по който спокойствието на отминалите епохи е все още живо. Кизо.
Кизо е отсечка от 51 мили, част от 339-те мили между Токио и Киото, който в миналото бил алтернатива на крайбрежният път. По него се движели прислужници, съдии, принцеси и феодални владетели, а самоубийствата от любов и грабежите били част от ежедневието на този тих път, който минава през живописни местности, малки сгушени градчета, запазили атмосфрата на отминали векове, и величествени планински пътеки. Според хрониките той се е използвал още от 601 г. сл Хр. – и за това време е натрупал спомени, които да сподели с минаващите по него.
Пригответе раницата си и се впуснете в едно уникално пътешествие из духа на една Япония, която няма нищо общо с големите градове и бързите темпове на развитие. Храмовете си остават храмове на спокойствието и самовглъбението, чаената церемония не се прави само по поръчка, съдържателите на риокан (малки хотели) са безкористно дружелюбни. Спокойното съзерцание не е поза, а религиозните ритуали наподобяват пътуване с машина на времето към епохи, когато дори и планината е била живо същество.
Пролетта и есента по протежение на Кизо са вълшебно музикални, ароматни и вкусни. Летете до Токио с Aeroflot, след което се ориентирайте към Хидешио или Магоме, от където можете лесно да следвате пътя – на места той върви успоредно с модерното Шосе 19, но тишината на отсечките, по които са вървяли хора с бамбукови сандали, зарежда с енергия за дълго време.