Манастира е разположен в една красива местност, между реките Дряновска и Андъка , на 5 км. югозападно от град Дряново. Природата сред която се шири мъжкия метох е изключително дива и живописна- високи хълмове, стръмни скали, гъсти гори, буйна растителност и страшни пещери. Той е създаден по времето на Второто българско царство ,при управлението на цар Калоян. На два пъти е бил разрушаван от турските войски. В миналото отначало самата църква се е намирала в близост до паметника, които днес е в началото на отбивката за манастира. Едва след това, след двете злощастни нападения и разграбвания от турците, е била възстановена на днешното си място през 1845 година. Дряновският манастир играел особено важна роля в духовния и религиозен живот на българите. Тук много хора са намирали убежище и спасени от гонещите ги турски потери. Днес върху едната стена от страната на главния вход на църквата има следи от две дупки в нея от турски оръдия, останали от времето на османските нападения след 1876 година. Един от свещениците ни сподели, че те нарочно не са били оправени при реставрирането на храма, за да си личат и да се помни миналото и жестокостите извършени над манастира. Вътрешният интериор на божия дом е изключително красив и богат на стенописи и икони. Точно зад храма се открива гледка към буйната и дива природа на местността. От мостчето над преминаващата точно до манастира река са хвърлени множество монети- това е така, защото тук съществува преданието ,че ако застанеш на това мостче , хвърлиш една паричка и си пожелаеш нещо, желанието ти ще се сбъдне.
Природата около манастирски комплекс е подходящо място за почивка и отдих, далеч от грижите и проблемите. Тук се предлагат места за спане и хранене, така че всеки човек може да остане за повече от няколко часа. А аз мога само да ви пожелая приятно прекарване.
Ако искате посетете моят блог: www.dibk.blog.bg