Българската индустрия – вижда ли се светлина в края на тунела

Въпреки всички дискусии за последиците от финансовата криза и мерките за нейното преодоляване, все още не е достигнат консенсус дори по въпроса дали тя въобще съществува. Традиционно подозрителни към официалните статистики, голяма част от мениджърите съдят за икономическия климат в страната предимно по състоянието на собствената си фирма и нейните партньори. В проведена наскоро анкета на Националния център за изследване на общественото мнение не са изключение изказаните мнения, че криза въобще няма, или че масовата психоза, подхранвана от медиите, е извор на проблема. От всички икономически сектори обаче, може би именно представителите на секторите индустрия и промишленост имат най-малки основания да споделят този оптимизъм.

От Българската браншова камара – машиностроене например се оплакват от около

30% спад на приходите от продажби.

Антон Петров, председател на управителния съвет на Българската асоциация на металургичната индустрия, цитира аналогични цифри, а още по-убедителна картина чертаят данните на Агенцията по заетостта.
Докато само преди малко повече от година темата за дефицита на кадри в индустрията доминираше в изказванията на браншовици и мениджъри, тази есен всички обсъждат масовите съкращения. Въпреки че мнозинството от безработните, или почти половината, са от сектора на услугите, индустрията се нарежда на второ място с 19.7%. Нещо повече – тя догонва челното място в черната статистика, като всеки пети от регистрираните през септември нови 33 095 безработни е бил зает в преработващата промишленост, 16.9% са освободени от търговията, а 8% са от строителството.
Разбира се, дори и на този фронт не липсват и добри новини.

Новият портал tehnoborsa.com

например дава възможност на специалистите от индустрията, на оператори на машини и технолози шанс да потърсят нови възможности за професионална реализация. Те могат не само да проверят обявите за работа на регистрираните в сайта компании, но и да предложат своята експертиза като външни изпълнители или консултанти в секцията „услуги”. Въпреки че е по-малко обсъждана, друга тежка последица от кризата е, че фирмите масово съкращават разходите си за научна и развойна дейност. В областта на иновациите България традиционно се нарежда на опашката в Европейския съюз, а допълнителното свиване на финансирането на подобни проекти може да накърни конкурентноспособността на родните предприятия дори и далеч след като настоящите проблеми са отминали. Макар и добра идея на пръв поглед, съкращаването на разходите за реклама може също да се окаже пагубно грешен ход в по-дългосрочен план.

Текущата картина на състоянието на индустрията се допълва от предварителните данни за месец август на Националния статистически институт. Те разкриват близо

16% спад на индекса на промишленото производство

на годишна база. В същото време, оборотът на предприятията от бранша намалява с 23.3% в сравнение с август 2008 г. За съжаление, българската индустрия не е единственият потършевш – от аналогични проблеми се оплакват и мениджърите в Италия, Германия, и други държави от Европейския съюз. Наскоро Родриго Педуци, висш служител в най-голямата организация на бизнеса в Италия – Конфиндустрия, предложи временно да се снижат капиталовите изисквания към банките, за да облекчи кредитната дейност и да предотврати ново сриване след възстановяването.

Именно затрудненият достъп до кредити е един от основните фактори, които сложиха прът в колелата на промишлеността. Преприятията от този бранш са с принципно

ниска финансова ликвидност,

като голям дял от финансовите им средства са замразени в производство. Така закъсняванията на плащанията от нередовни партньори може да се окаже фатално, ако липсва надежден и ефективен механизъм за набавяне на краткосрочни кредити. Порталът tehnoborsa.com има амбициите да подкрепи производствените фирми и в тази област, като дава възможност за финансиране на малкия и среден бизнес, на идеи за производство, изобретения и патенти. Тук мениджърите могат да реализират и известно съкращаване на разходите, като се възползват от богатата база данни за покупка и продажба на индустриални машини, индустриална техника и оборудване, както и на цели технологии и дори компании. Предлагат се и възможности за ремонт, поправка, рециклиране и почистване на машини и оборудване. Освен проблемите с ликвидността, друга основна причина промишлеността да е един от най-сериозно засегнатите сектори е неговата експортна ориентираност, и то предимно към страните от Стария континент. Именно тук обаче може би се крие добрата новина.

Според главният икономист на „УниКредит Булбанк” Кристофор Павлов,

българската индустрия ще се възстанови от рецесията

още през първата половина на 2010 г. Той обосновава оптимизма си именно с възстановяването на икономиката на еврозоната, което ще се отрази благоприятно на експорта. Освен това, в подкрепа на индустрията ще е и така нареченото „преобръщане на цикъла на незавършено производство”. С други думи, компаниите ще трябва да увеличат производството си, за да запълнят складовите си наличности, намалени в резултат на намаленото потребление заради кризата в последните месеци. Нещо повече – финансови експерти коментират, че при първите принаци за възстановяване на икономиката, банките ще отпуснат кризисно рестриктивния режим на отпускане на кредити.

Известен, макар и умерен оптимизъм се наблюдава и в последните данни за стопанската конюнктура, изготвяни от Националния статистически институт. Съставният показател “бизнес климат в промишлеността” през октомври се покачи с 2.1 пункта в сравнение с предходния месец, главно в резултат на по-високите очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на промишлените предприятия през следващите шест месеца.

Леко повишен оптимизъм

има и в очакванията за производствената активност и износа през следващите три месеца. Леко се подобряват и оценките за осигуреността на производството с поръчки от страната и от чужбина, като през октомври поръчките осигуряват производство за 4.1 месеца напред. Все пак, има още какво да се желае – само преди една година тази осигуреност е била 5.9 месеца. Освен това, въпреки подобрените си очаквания, предприемачите запазват намеренията си за съкращаване на кадри. Като най-сериозен фактор, затрудняващ развитието на бизнеса в отрасъла, управителите на промишлени предприятия посочват несигурната икономическа среда. Тя е посочена като главна пречка от 56.7% от анкетираните. Недостатъчното търсене от страната и чужбина заемат съответни дялове от 37.1% и 33.7%. От финансови проблеми се оплакват 21.6% от фирмите, а от слабостите в икономическото законодателство – 16.3%.

За разлика от миналата година, едва 9.6% от мениджърите смятат, че недостигът на работна сила е проблем, затрудняващ дейността им.

Article Source

rating_off-1-8 (Няма гласове)
Loading …
Тази статия е разглеждана 132 пъти.