Ако сте поне малко вярващ, а в тези трудни времена единственото, което ни остава е да вярваме, то е хубаво да посетите къщата на Дева Мария. Това е второто най-ценно светилище за християните след Йерусалим. Също така е много свято място и за мюсюлманите. Намира се в днешна Турция на около 50 км. южно от третия по големина град в Турция – Измир (5млн. души) и на около 25 км. северно от известния курортен град Кушадасъ.
След като Христос е разпънат Дева Мария бяга от Йерусалим заедно с Йоан Богослов. Преди да напусне земния си път Исус Христос поверява грижите на майка си на Йоан. Според древни писания, той бяга в Ефес, защото там е най-безопасно да разпространява християнството, а Дева Мария настанява в една къща на хълм близо до Ефес, далече от очите на невярващит
е. Няколко години преди откриването на къщата в която божията майка е прекарала последните години от живота си, тя започва да се явява във видения на немкинята Катерина Емерик, описвайки подробно мястото където е живяла. Тези нейни видения били описани в книга от германския поет Клеменс Брентано. Вдъхновен от тази книга френският свещенник Жулиен Гойет, започва търсене на къщата на Дева Мария. Ръководен от описанията той стига до хълмовете в покрайнините на Ефес и започва своето търсене. Първите два дни от неговото търсене завършват с неуспех, до тредия ден. Тръгвайки той забравя да вземе вода със себе си и след дълго и изморително търсене среща овчари и ги моли да му кажат от къде може да намери вода. Те му казват, че горе на хълма има извор с много хубава и чудодейна вода. Стигайки горе на хълма той забелязва, че гледката от там отговаря точно на описанията във виденията на Катерина, след което открива и основите на къщата. Неговото откритие обаче не е взето на сериозно от християните, но 10 години по-късно двама мисионери от Смирна преоткриват святото място.
През 1950 година католическата църква официално обявява мястото за свято. Привържениците на теорията, че точно това е къщата на божията майка я подкрепят с това, че в Ефес се намират гроба и базиликата на Св. Йоан, който дошъл в Ефес защото бил най-безопасният нехристиянски град тогава и според писанията построил малка къща в планината за Дева Мария и се грижел за нея. Също така в Ефес се намира църквата на Мария, първата базилика в света посветена на Дева Мария, а по онова време места за поклонение се строяли само на хора, които са живяли в района.
След обяваването на къщата на Дева Мария за свято място, всеки нов папа на католическта църква я посещава и оставя дар за светата майка. Подаръкът от настоящият папа Бенедикт ХVI е перлена огърлица.
И така, стигнахме до къщата на Дева Мария по криволичещ път дълъг 7 км., който се изкачваше на височина 450 м. По пътя ни приветства красива бронзова статуя на Дева Мария, подарък от американска туристка, която била много впечатлена след посещението на светинята. Вход за домът на Дева Мария не се плаща, но пък се заплаща паркинга, а реално е много трудно да се стигне до там без превозно средство. Но пък от друга страна таксите за паркинг са символични 30 турски лири (около 27 лева) за автобус и 5 лири за лек автомобил. След като слязохме от автобуса видяхме 2 сергии, на едната се продаваха сувенири, икони и статуетки на Дева Мария, а на другата бе обособена като кафене. Екскурзовода ни припомни това, което ни бяха казали предния ден, а именно, че всяка една вещ, която се внесе в дома на божията майка се осветява, също така и да си приготвим празни бутилки, за да си напълним светена вода. Е аз бях забравила да си взема бутилка, но това не е проблем, защото се продаваше минерална вода в кафенето и аз си купих. Към къщата водеше тясна пътека с красиви градинки от двете страни, в ляво имаше нещо което наподобяваше голям кладенец. В началото археолозите мислили, че това е било някакво водохранилище, но в последствие установили, че там са покръствали хората. Стигнахме и до самaта къща, която представляваше красива малка постройка наподобяваща храм, самите основи на постройката датират от 1 век, но по-нагоре е достроявано през 2-3 век. Достроената част достига до височина 80 см, но от там на горе е възстановка. Въпреки това разликата не може да се види лесно. Влязохме вътре, на входа стоеше мъж, който покриваше раменете на жените, които бяха с открити рамене, защото вътре не може да се влиза с голи рамене. Вътре помещението беше малко и скромно с килим и олтар, а отстрани до олтара, затворени зад стъкло стояха подаръците от римските папи. Също така имаше и свещи, оставени от монахините, които се грижат за светинята, за да могат вярващите да запалят по една-две с вещи за здраве и да се помолят. На изхода от къщата имаше 2 места за свещи както и статуя на светицата с надпис между тях. Приветливи стълби ни заведоха до изворите със светена вода Вяра, Надежда и Любов. Напълнихме си вода от трите извора и дойде време да запишем желанията си и да ги закачим на стената на желанията. Тук разходката ни приключи и си тръгнахме заредени с положителни емоции и малко повече вяра и надежда.
Има и една интересна случка свързана с къщата на Дева Мария, която още повече подсилва вярата в святото място. През 2002 г. в подножието на планината избухва пожар, който се разраства много бързо. Въпреки, че търското правителство полага, за да изгаси пожара включително и с хеликоптери, огъня се разпространява заради силния вятър. Пожарът е бил с такива мащаби, че в Кушадасъ (25 км. от там) е валяла пепел. Когато огъня достигнал до къщата на Дева Мария я заобиколил, а вятъра спрял и пожарникарите успели да угасят пожара.