Задграничните паспорти на български граждани, не платили в срок данъци, осигуровки и глоби в големи размери могат да бъдат отнети от НАП. Мярката е част от законовите възможности, които целят увеличаване събираемостта на приходите от държавата. Отнемането на задграничния паспорт е крайна мярка, която се прави само тогава, когато гражданинът не прави нищо за плащане на задълженията си и отказва да влезе в контакт с приходните инспектори. С това се предвижда да се ограничи възможностите за напускане на страната на хора с неуредени дългове към бюджета. Нововъведение от началото на 2010 година е, че освен неплатени данъци и осигуровки, основание за отнемане на задграничен паспорт могат да бъдат и неплатените глоби към КАТ и други държавни институции, събирани принудително от НАП. За първите месеци от началото на 2010 година са отнети 247 задгранични паспорта.
Приходната агенция припомня куриозен случай от миналата година, при който на път за своя меден месец в Париж, младоженец бе върнат от летище София заради неплатени данъци. Оказало се, че младият съпруг има големи дългове към държавата. Пътуването все пак се осъществи, но ден по-късно, когато дългът към НАП беше погасен.
Други варианти за натиск върху длъжниците, освен отнемането на задгранични паспорти, са запорирането на банкови сметки, заплати или дори превозни средства. За големи дългове към бюджета дори е възможно да се стигне до възбрана на недвижим имот или дори до продажба на имуществото на физически лица и фирми, при невъзможност по друг начин да се съберат задълженията.
От НАП успокояват, че тези мерки ще се прилагат само в краен случай, когато длъжникът отказва да обсъди с експерти от приходната агенция различните възможности за плащане. От там съветват всеки, който има временни финансови затруднения при плащането на данъци и осигуровки, било то физическо или юридическо лице, незабавно да се свърже с НАП. Има варианти плащането да стане на части, като например разсрочването или отсрочването на дълга или по-актуалното по време на кризата разрешение за неотложно плащане. При него банковата сметка на длъжника се запорира, но от нея всеки месец се изтегля само определен процент – например между 10 и 20%, които отиват за плащане на дълга. Останалите пари остават на разположение на дружеството, за да може то да осъществява дейността си и да не фалира.
Източник: http://www.microfinance-bg.com