26 Август 2009 | 18:00 | PR Kernel
Спомняте ли си когато Русия и бившата съветска република Грузия се сблъскаха миналата година? Вече не летят куршуми в Грузия. Вместо това, PR фирмите водят битка на хиляди километри оттам.
Въпреки глобалната рецесия, индустрията на връзките с обществеността продължава да извлича приходи от бившата съветска република, която се бори за влияние на Запад. Докато Русия се сблъска с насилие в други части на Кавказ, по-рано този месец, годишнината от конфликта между Русия и Грузия премина относително миролюбиво. Но докато почти нямаше звуци от автоматична стрелба, имаше много силни реторични включвания в битката, която може да помогне за определянето на бъдещето на регионите Южна Осетия и Абхазия. Дори правителствата на двата района вече наеха собствена PR фирма – компанията Saylor Group, базирана в Пасадена, Калифорния.
Войната между Москва и Тбилиси е широко отразявана в западните медии. По време на самите конфликти това можеше да бъде наречено пропаганда, но в момента представлява внимателно координирани връзки с обществеността, програмирани от агенции в Лондон, Вашингтон и Брюксел. Русия наеха компанията Ketchum преди три години за да излъска имиджа на страната преди нейното председателство на срещата на Г8 в Санкт Петербург. В момента руската държава продължава да използва базираната в Ню Йорк PR агенция повече от всякога. Наемането на компанията, което беше първият път, когато Москва се обвързва със западна PR фирма, беше видяно от много хора, като знак, че Русия променя взаимоотношенията си със Запада. Ketchum имат около 50 души, които работят в полза на страните от Г8.
По време на конфликта миналата година, грузинците използваха базираната в Брюксел агенция Aspect, ръководена от изгонения от Великобритания Джеймс Хънт. След това обаче се прехвърлиха към фирмата от Лондон Project Associates, където по проекта работи бившият политически редактор на Sunday Times Дейвид Кракнъл.
След като тези договори са регистрирани като комерсиални е много трудно да се узнае колко точно средства е допринесла всяка от тези държави за PR бизнеса във Великобритания. Но в САЩ, където агенциите трябва да регистрират всички договори с чужди правителства е много по-прозрачно. Грузия например, нае PR фирмата Public Strategies, която е собственост на WPP, през януари за 50 000 долара на месец, както и стратезите от Вашингтон Даниел Кънин и Грегори Маниатис, на които ще бъдат платени 360 000 долара за договор, който ще продължи до края на годината. Грузия също има и консултанти в Париж.
Руснаците платиха на Ketchum и нейния филиал Washington Group поне 14 милиона долара за последните три години, както и още 5 милиона долара на лондонската PR фирма Gavin Anderson, която представлява държавният газов гигант Gazprom.
През последните седмици, лидерите на Южна Осетия и Абхазия също направиха така, че техните гласове да бъдат чути. Едуард Кокойти, президента на Южна Осетия и Сергей Багапш, президента на Абхазия, написаха съвместна статия, която беше поместена в Guardian. В нея беше изразено мнението, че Запада е преживял “морален провал”, отказвайки да признае тяхната независимост и да насочи погледа си към действията в Грузия. Тази стратегия изглежда играе ролята на припомняне за това, че регионите не са просто пешки в една международна игра, а те имат своите места със собствените си истории и култури. Двата региона плащат 30 000 долара месечно по договор на Saylor Company, която преди работеше за правителства, включващи тези на Етиопия и Дубай. Марк Сайлър от компанията, който преди беше главен редактор на Los Angeles Times прибира по 550 долара на час. Публикация наскоро предположи, че таксите са били поети от Кремъл, като твърдението беше отречено и от двете страни.
Публикациите в медиите за конфликта изразиха мнение, че Грузия е спечелила PR битката по време на миналогодишния конфликт, позиционирайки се като смела прозападно настроена държава, бореща се срещу империалистическата Русия. Журналист от Москва казва, че репортерите са били бомбардирани с повече от 30 и-мейла на ден, както и с текстови съобщения за “зверствата” на Русия. Членовете на медиите са били поканени да посетят местата на бомбардировките в района на Гори, за които се твърди, че са дело на руснаците. Грузинският президент Михаил Саакашвили, който обикновено е виждан до знамето на Европейския съюз, проведе международни разговори с медиите и написа статии за американския Wall Street Journal, като част от медийното отразяване на ситуацията.
Русия предприе относително малко действия в отношенията си с медиите. “PR компаниите, които използваха грузинците, свършиха отлична работа в подаването на фактите и историите към западните държави.”, каза един източник, който описа използването на PR по време на конфликта като “уникално.” Както Питър Уилби подчерта в Guardian по време но войната: “Кратката война в Кавказ беше класически пример на ситуацията описана в книгата на Ник Дейвис Flat Earth News. Повечето вестници нямаха представа какво се случва и не разполагаха с достатъчно ресурси за да разберат. Затова, умело представеният PR се котираше на висока цена.”
Грузия продължава да бъде най-активна в това отношение. Както много в неговото правителство, Саакашвили е получил образование на Запад и владее добре английски език. Той е описван като “медиен тактик” и разбира как да взаимодейства със свободната преса, въпреки обвиненията, че е наложил цензура върху медиите в собствената си страна.
Грузинците, които разчитат на американска и европейска помощ и подкрепа, очевидно извлякоха най-много ползи от общественото мнение в западните страни. Един PR специалист казва: “Грузия побеждава когато ситуацията е Русия срещу Грузия. Неизбежно е. Тяхната цел е Саакашвили и Путин да бъдат поставени в едно изречение възможно най-много. Колко много Путин го мрази, как иска да го обеси и т.н. Това е 101% PR. Добрия срещу лошия. Малкия срещу Големия. Обичащата свободата държава срещу грубата Русия.”
Руснаците не показаха голяма активност по време на първата годишнина от конфликта. Ролята на Ketchum се разглежда основно като това да осигурява достъп до ключови фигури в Русия и да предоставя съвети. Списъкът с дейностите на компанията за последните шест месеца включва организиране на интервюта за пресаташето на Путин, Дмитри Песков, публикации в New York Times и Washington Post, както и отговарянето на заявки за интервю с Дмитрий Медведев преди срещата с Барак Обама.
Изглежда, че руснаците са по-активни, когато ситуацията има комерсиални измерения, като газовият диспут в Украйна например. Един наблюдател отбелязва: “Връзките с обществеността не са голяма част от това да бъдете политик на първа линия в Русия. По-рано, руснаците биха опитали да прокарат даден случай чрез дипломатически канали, но голяма част от дипломацията вече се извършва чрез медиите и те вече започват да осъзнават, че ако е по-важно техният случай да бъде изнесен в пресата.”
Или, както говорителят на Кремъл беше цитиран да казва миналата година: “Ние сме като деца в училище, когато стане въпрос за използването на медиите. Но ние се учим.”
Материалът е преведен от Guardian и се публикува под редакцията на PR Kernel
Автор е Дейвид Тиътър