Едно време са се водели войни за завладяване на държави. Сега е модерно да се завладяват отвътре. Лягаш си в България, а като се събудиш се чудиш къде си, кой ти е господаря, и коя ти е държавата.
Парите на държавата и хората къде са? В чужди банки.
Кой владее енергията ни? Чужди енергийни компании.
Кой е собственик и пуска кранчето на водата ни? Чужди корпорации.
Кой командва политиката и дърпа конците на правителството ни? Е, бъдете сигурни,че това не сме ние народа.
Кой е собственик на телевизиите и вестниците ни? В чии ръце е информацията?
Кои са големите работодатели?
Изобщо няма нужда да ни завладяват. Ние отдавна не сме независими. Вече сме завладени. Роби.
Като изпокупят и земята и домовете ни чрез банките и корпорациите, вече ще ни остане едно кухо име, и да блъскаме за парче хляб на чуждите господари.
Пък и ние изобщо не се дърпаме. Поне от кумова срама.
Езика си сами дадохме. Децата вече знаят по-добре английски, отколкото български.
Умираме от кеф да слушаме англоезична музика. Като чуя комшиите ни сърби, че си слушат собствената музика,просто не знам какво да кажа. Нямаме хубава музика ли?
Кое в държавата е все още Българско? Че те и децата вече не знаят стихотворението „Аз съм Българче“.
Хайде направо да се вземе английския за официален език,що да се мъчат дечицата с българския?
От сън дълбок дали ще се събудим някога? Или така ни е по-добре?
Ами ако е по-добре, що още се тупаме по гърдите, че сме Българи?