Константин Йованович, роден на 13 януари 1849 г. е бил австрийски (австро-унгарски), сръбски и български архитект, известен с изготвянето на оригиналния дизайн на сградите на Народното събрание на България и на Националното събрание на Сърбия.
Йованович е роден във Виена, столицата на Австрийската империя, син на Анастас Йованович, литограф и фотограф от Враца, който е бил надзирател в Сръбския кралски двор в Белград при управлението на княз Михаил.
Константин Йованович завършва класическа гимназия във Виена и завършва с отличие цюрихската политехника в Швейцария през 1870 г. След дипломирането си, той посещава Италия, където учи италианско ренесансово изкуство от първа ръка.
Йованович започна своята кариера като архитект във Виена, въпреки че основната му активност е била в Кралство Сърбия и Княжество България. Неговият архитектурен стил е бил силно повлиян от немския архитект Готфрид Семпер (1803-1879), при когото е учил в Цюрих. Той е основополагащ за целият стил на неговото архитектурно студио.
Йованович пристига в българската столица София през 1880-1881 по покана на българския министър на образованието Константин Йосиф Иречек и е останал в страната в продължение на няколко години. Сградата на Първа софийска гимназия, първата сграда на СУ „Св. Климент Охридски“ и сградата на ломската гимназия са били построени по негов дизайн. Йованович също създава първия и основен проект за нео-ренесансовата сграда на Народното събрание на България, чието строителство започва на 4 юни 1884 г.
В Сърбия, той е активен от средата на 1880 до 1920 година. Първите му архитектурни проекти в сръбската столица са частните резиденции на адвоката Марко Стоянович и Драгомир Радулович. Той също така проектира оригиналната сграда на Националната банка на Сърбия, един от най-добрите примери на нео-възрожденска архитектура в страната, базирана на архитектурата на италиански ренесансови дворци. Сградата на Националната банка на Сърбия се разглежда от някои като най-емблематичната изработка на Йованович. Той изготвя оригиналния дизайн на Народното събрание на Сърбия през 1891 година. През 1901 г. вариант на негово решение използван от Йован Илкич, печели конкурс за архитектурен проект на сграда.
Освен че е известен архитект, Йованович също е художник, архитектурен теоретик, фотограф и писател. Той умира в Цюрих, Швейцария през 1923 г.