Снимането на снимки често носи емоции само за фотографа. Разглеждането на снимки обаче е дейност, която може да впечатли, усмихне, разплаче, натъжи и изобщо да пренастрои всяка душа, всяко сърце и всяко съзнание.
Често виждаме снимки, които са толкова въздействащи, че може да ги гледаме няколко минути без да откъснем поглед – време, през което обхождаме всеки пиксел от снимката и запомняме всеки цвят, детайл и емоция.
За много хора обаче, снимките, на които са те, семействата им, приятелите им, хора, на които държат, са най-ценни. Тези снимки те разглеждат или показват с радост и гордост.
Да вземеш например семейния албум с наредени в него снимки от минали години, празници, екскурзии, подвизи на децата, да седнеш удобно на дивана и да разглеждаш и да преживяваш отново това, което са запомнили кадрите, е едно наистина неповторимо усещане.
Друг емоционален момент е когато покажеш или подариш албум на баба и на дядо. Кои баба и дядо не обичат да гледат внуците си и съответно снимки с тях? Те разглеждат със светнали очи, с усмивка и с желание да научат всичко, което се е случило, докато е правена снимката.
А сега си представете, че тези хора живеят надалеч от вас и се виждате с тях два пъти годишно само по празниците. Липсвате им. Домъчнява им. Ще са безкрайно щастливи, ако поне имат няколко ваши снимки – на децата им и на техните деца. Да се гордеят, да се усмихват.
Снимките са хубаво нещо, което може да зарадва много хора. Те винаги могат да се превърнат в уникален подарък, защото две еднакви снимки няма.
Вие подарявали ли сте албум със снимки на ваши близки?