„Човек е това, в което вярва.” Чехов
При работата ми свързана с хора неизбежно се срещам с различни личности и се сблъсквам с техните разбирания, нагласи и ценности. Наблюдавайки хората и техните реакции в зависимост от ситуацията забелязвам, че в основата на поведението им стои увереността. Като тук не става въпрос само за увереност във възможности, а увереност в това, което сме ние като личност със своите положителни и отрицателни страни. Колкото един човек е по-уверен в себе си, толкова се чувства по-свободен, готов да приема предизвикателства, да се радва на живота такъв, какъвто е. Този човек е лъчезарен, както се казва „широко скроен”, спокоен и общуването с него представлява истинско удоволствие.
Давам си сметка, че в сегашната ситуация изпълнена с проблеми свързани с оцеляването е много трудно да се постигне това състояние на духа, но дълбоко в себе си съм убедена, че ако правим дори и малки стъпки в тази посока усилията ни ще бъдат възнаградени. Още повече че затова не са необходими финансови инвестиции, а най-вече желание и вътрешна убеденост, която да не ни позволи да се откажем някъде по пътя. А пътят е труден и изпълнен със сериозни предизвикателства. Едно от тях е да се изправиш пред себе си и да си кажеш: това съм аз с моите положителни и отрицателни страни, разбира се пречупени през собствената представа за добро и лошо. И докато това като че ли не е толкова трудно упражнение идва момента, в който тези страни трябва да се приемат такива, каквито са. Не само да се признаят, но и да се приемат. Изключително болезнено и трудно предизвикателство, с което не всеки успява да се справи или по-скоро се справя до определена степен. Колкото по-осъзнато приемеш своите отрицателни страни, толкова по-лесно успяваш да приемаш факта, че с всеки човек е така. Колкото повече приемаш себе си, толкова по-лесно започваш да приемаш хората около теб, без да ги съдиш за това, което са. А степента, до която приемем своите положителни и отрицателни страни се отразява на степента на собствената ни увереност.
Липсата на увереност ни прави тревожни, кара ни непрекъснато да се съмняваме в себе си или в хората около нас, кара ни да търсим проблемите за неуспеха в другите или в обстоятелствата около нас. Все негативни мисли и нагласи, които ни дърпат назад и от които никой няма нужда. Не че е възможно съвсем да избягаме от тях, но тук става въпрос за осъзнат контрол над тях. Когато сме приели своето аз намаляваме очакванията спрямо себе си и другите, а това намалява и разочарованията. Придобиваме реална представа за възможностите си и ни дава смелост да приемем проблемите като предизвикателства. А най-хубавата част разбира се е, когато се справим. Тогава се изкачваме едно стъпало нагоре по стълбата на увереността, което ни позволява да приемаме още по-големи предизвикателства. Процесът се развива лавинообразно и увереността започва да се увеличава с всяко едно преодоляно препятствие.
И всичко би било чудесно, ако нямаше както винаги се случва и едно но, което е свързано с опасността да се съсредоточим върху отстраняването на отрицателните си качества. Това би бил погрешен ход водещ до задълбочаване на проблема. Усилията ни в случая трябва да се насочат към използване и усъвършенстване на силните ни страни. С тяхна помощ ще постигнем резултатите, към които сме се устремили, а от там и до по-голяма увереност в себе си и възможностите си. Пред нас ще се открият невиждани до сега хоризонти и дори невъзможното ще се превърне във възможно!