Глобалната финансова криза изнесе пред обществата разликите в лидерските стилове. Разликите в справянето с финансовата криза от президента на САЩ до финансовия министър на Исландия са значително различни. Тези управленски стратегии пораждат множество въпроси в умовете на хората: по-добър ли е единият стил от другият, какви са общите характеристики, които са налични и при двата, кой стил на управление би бил по-добър в определена заобикаляща го среда и др.
Когато се наблюдава лидерското поведение на успешните кризисни лидери, се появяват 10 характеристики. Никой лидер не може да притежава равни пропорции от всяка една от тях; някой ще са по-силни в дадена сфера от другите и обратното. Като цяло, повечето лидери, които управляват успешно по време на тежки кризи би следвало да притежават повечето от тези качества.
Как се съпоставят вашите лидери?
1. Виждат нещата по друг начин. Стабилните кризисни лидери разпознават събитията и тяхната значимост и не “бягат” от последствията, които виждат, че предстоят. Интелектуалната им цялост и честност са ключов компонент от тяхното ДНК. Те разсъждават какво е най-доброто за организацията, не мислят в посока за тяхно лично облагодетелстване.
2. Стратегия и детайл. Те са способни да видят изцяло “картината”. Могат да разграничат всички движещи се части и да разберат каква е причината и какъв е ефекта. Могат да се гмурнат надълбоко и да разсъждават в детайли – това от своя страна допринася за много задълбочено познаване на проблемите. Това умение в по-късен етап допринася за виждането на ситуацията по реалистичен начин.
3. Многобройни възможности. Когато лидерите са идентефицирали проблемите, те са склонни да обмислят многобройни възможности за доближаване до решението. Те ангажират другите около тях с решения, плод на мозъчни атаки, дори и самите лидери вече да имат решение. Те са достатъчно уверени да знаят и да приемат, че тяхната идея може и да се окаже, че не е най-добрата.
4. Решителност. Поемането на отговорност за дадено решение е признак на решителност. Когато лидерите чувстват, че са изслушали най-добрия съвет те са склонни да вземат решение. Силните лидери биха използвали комбинация от информация в реално време заедно със своя инстинкт; мъдрост изградена след години опит в лидерството. Когато те вземат това решение, те знаят, че трябва да го “продадат” на ключовите акционери например, и да работят до изтощение да предодвратят евентуално блокиране на решението.
5. Сътрудничество. Силните лидери поемат “владеенето” на проблем. Те разбират, че например дългосрочните решения се нуждаят от въвеждането и намесата на много акционери. Лидерите идентефицират и започват да работят за решение на проблема с тези индивидуалности, които ги подкрепят и които “живея с проблема”.
6. Вслушване в непопулярни съвети. Неуспешните лидери се вслушват само в тези, които са съгласни с тях и ги подкрепят, като често окуражават мисленето само в една посока. Успешният кризисен лидер търси личности, които имат различно мислене и перспектива за създалата се ситуация. Лидерите включват в обсъжданията хора, които може да не са съгласни с тях и чиито съвети може да контрастират с тези на най-близките им съветници.
7. Спокойствие, смелост и позитивност. Лидерите, които имат тези качества могат да усещат напрежението, но да остават абсолютно хладнокръвни. Те осъзнават че организацията, държавата или светът ги наблюдават и знаят как да представят себе си с невербалните сигнали. Когато трябва да съобщят лоши новини ще го направят по начин, който избягва всяването на паника и дава надежда за бъдещето.
8. Поемането на риск. Кризите често поставят лидера лице-в-лице със ситуация, с която преди не се е сблъсквал. Има въпроси, на които те не знаят отговорите. Събирането на различни гледни точки, включително и такива, с които лидерите не са съгласни, но уважават, донякъде значи че те могат да вземат решения, които не са опитвани преди. Ако това би се превърнало в най-доброто решение, силният лидер е подготвен да поеме един пресметнат риск.
9. 80% управление. Лидерите несъмнено искат да взимат правилните решения. Силните лидери са наясно, че те не винаги ще имат пълният набор от информация, която искат. Знаят, че ако вземат несъвършено решение е по-добре, отколкото да не се вземе никакво решение. Дори когато се налага решението да бъде “фино обработено” преди изпълнението, те го взимат преди това.
10. Подготвяне за допускане на грешки. Лидерите с кураж, които поемат пресметнати рискове, рано или късно ще направят грешка на даден етап. Дълбоките кризи изискват задълбочено работене по вземането на решение. Количеството и обема на решенията по време на голяма криза може да гарантира, че не всяко решение ще е правилно на 100%. Силните лидери са подготвени да приемат грешките си.
Материалът е преведен от Lawrence Ragan Communications и се публикува под редакцията на www.PRKernel.com
Автор е Пат Роу