В България всичко ни е по две. Поне по две! Щом и Църквата не се опази от „раздвояване” в годините на прехода, какво да говорим за партии, синдикати, пенсионерски съюзи и прочее организации. Напоследък обаче забелязвам, че сме се сдобили и с двама „месии”, което вече е тревожно.
Даже и кварталната врачка не може да познае кой е истинският, кой – ментето?!… Понеже е възрастна жена и в последните месеци й увеличиха пенсията с 10 лева (не че тя разчита на тая пенсия с нейния занаят) от време на време вика „Тоя, дето е с потекло в управлението на държавата е истинският.” Друг път се сепва… и понеже не живее в София, получава видение, че „Този, дето говори като хулиган, той ще ни оправи, щото младите го харесват и ще си го изберат.”
Но да оставим гаданията настрана, те няма да ни свършат особена работа. Представете си…
ЗАЩОТО Е ИСТИНА, че огромната маса хора, чиято професия не е политик или журналист, не знаят и не се интересуват
кое е дясно, кое е ляво политическо пространство
даже нямат представа къде в пространството се намират те самите като работодатели или като наемни работници.
Не знаят, че Иван Костов не се е върнал при теменужките си в Драгалевци, а още е в „политиката”.
Не знаят, че „Мистър 10 %” – Александър Божков не е в затвора, а води предаване по някое от радиата и от време на време пише по някой зашеметяващ икономически анализ, който бива препечатан от болшинството медии като особено постижение – и на икономиката, и на журналистиката.
Не знаят, че Софиянски е оправдан по всички обвинения към него, а и делата на „Вальо Топлото” вървят в същата посока.
Обикновените хора са забравили дори кои бяха Васил Илиев и Илия Павлов…
Тези дни разбрах, че се отлага за пореден път проточилото се 13 години дело срещу бившия земеделски министър Васил Чичибаба. Аз самият се учудих, че е още жив, а неколцината приятели и роднини нежурналисти, които попитах, дали си спомнят това име и с какво го свързват, отговориха „Много странно име, това не беше ли някакъв анимационен герой?” От 8 души 1 имаше приблизителна представа за кого и за какво става дума.
Паметта ни е кратка
Пък и не е нужно да я задръстваме с имената на всички мошеници, белязали прехода ни… към какво обаче? И на мен, журналиста, помнещ тонове излишна информация за далавери и мошеници през годините, ми е трудно да определя към какво вървим…
Нека не се лъжем – като изключим твърдите електорати на партиите, хората с различни от „политик” и „журналист” професии ще гласуват за тези, които запомнят от екрана и от страниците на вестниците. А това са Бойко и Сергей. (Тук не включвам Доган и електората му, защото те са в друга класация – тази, на българските феномени – б.а.)
Бойко и Сергей са на всеки милиметър от съзнанието ни
– те са!… Тук-таме се мяркат Яне и Капон, Костов и незапомняемият нов лидер на СДС – Мартин Димитров.
Ковачки се покри, вероятно заради данъчните проверки на бизнеса му… и кой? Даже на мен ми е трудно да се сетя за друг…
О, да, простете – царят, за когото повечето от българите, загърбили политиката в ежедневието си, смятат, че се е върнал в Мадрид да си гледа старините и Волен, който, ако не беше телевизия „Скат”, отдавна щеше да е забравен… Това е положението.
Изборите са след два-три месеца, дотогава може да се появят и други видения, но засега само тези два „светли” образа се мяркат в съзнанието на кварталната врачка. (Андрей Райчев и Мира Янова да не бързат да се обиждат – нямам предвид тях – б.а.)
А двамата месии –
Бойко и Сергей ръсят бисер след бисер,
предимно навън – в някоя от почивките на важни преговори с европейски партньори. Тия дни единият се изрепчи „Аз съм бъдещият премиер.”, а другият му отвърна като ехо „В България всичко е ОКеееей.” – под неговото ръководство, разбира се.
Лошото е, че не само ние, а и Европата им вярва – току се заяви подкрепа за някого от двамата от европейските среди, която се преекспонира, преекспонира… вероятно неслучайно. Вече всички ни знаят, че вярваме повече на външната оценка, отколкото на своята собствена.
Всъщност, имаме ли такава?
И интересува ли ни въобще какво става и ще става в държавата ни?
Кварталната врачка не вижда особена промяна в бъдещето на държавата… Тогава?
Проста работа – гласуваме по памет…
Източник: Вестикът на всички гледни точки