Наскоро бе съобщен, че Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) инвестира 51.5 млн. евро в мол проект в гр.Бургас. Това е вторият проект на GTC (Глобал Трейд Център) финансиран от банката, като общата инвестиция до момента е 107 млн. евро Разбира се, че всяка една външна инвестиция е добре дошла за България, но доколко това наистина е най–доброто използване на европейските пари за подпомагане на местната икономика и кой решава къде, и за какво да се инвестира е въпрос, който си струва да се разгледа по-дълбоко.
След приемането на ‘Стратегията за България’ през 2008г ЕБВР инвестира над 500 млн. евро в различни проекти в България, което я прави един от най-големите инвеститори в страната. Като цяло направените инвестиции отговарят на трите основни приоритета на банката, а именно – подпомагане на инфраструктурни проекти; малки и средни предприятия и енергийно – ефективни инициативи.
Единственото изключение от тази практика до момента е подкрепата на банката за проектите на GTC SA, полска дъщерна фирма на Кардам, Израелски инвеститор в недвижими имоти. Този факт е още по-учудващ, тъй като в стратегията си банката определя инфлацията на цените на недвижимите имоти, като една от най-големите заплахи за стабилноста на българската икономика.
До момента ЕБВР е осигурила финасиране на GTC за строителството на два мола – 55.6 млн. евро в ‘Галерия Стара Загора’ през 2008г и наскоро обявените 51.5 млн. във вид на заеми и акционерно участие за ‘Галерия Бургас’. За сравнение общата сума(107 млн.евро) е два пъти повече от инвестицията на банката в инфраструктурни проекти за същия период (51м евро), дори надвишава инвестицията й в малки и средни предприятия (100 м евро).
Буди недоумение и факта, че общата себестойност на проектите не е дадена, а само инвестицията на банката надхвърля 1,700 евро на м? наемна площ, което е два пъти повече от себестойноста на сравними проекти. Цинично настроените дори биха попитали доколко GTC наистина ‘инвестира’ или ‘де-инвестира’ в проектите за сметка на Европейската банка.
Като социална обосновка и на двата проекта ЕБВР изтъква липсата на достатъчно модерни търговски площи в регионалните градове, наличието на които да доведе международни вериги и направи пазара по-конкурентен. Това е странно, имайки предвид, че кризата в строителството на търговски обекти бе породена от отлив на наематели и презастрояване именно в провинциалните градове. След Русе, Стара Загора води класацията по търговски площи с 520м? на хиляда население при средно за Европа 200 млн евро на хиляда население.
Друг използван аргумент в полза на проектите е нуждата от понижаване на наемните нива. Няма съмнение, че до скоро исканите наеми в моловете бяха нереалистични, но не бива да се забравя, че те са функция не само на предлагането, но и на себестойноста на строителството. При обявената себестойност на обектите на GTC, ниски наемни нива означават потенциална нерентабилност на проектите, което пък противоречи на фундаменталния принцип на ЕБВР за подпомагане на финансово жизнени проекти.
Интересно е също твърдението на ЕБВР за Галерия Бургас, че молът ще има подобрени енергийни характеристики отговарящи на изискванията на Европейската общност. Имайки предвид, че моля е от ‘затворен тип‘, в който цялото вътрешно пространство е климатизирано, трудно е да се прецени откъде ще дойдат спестяванията, тъй като това е едно от най- значимите разходни пера на всеки мол. Световната тенденция е да се строят ‘открити’ молове като „Медитърейниан Космос” в Солун, които много българи вече познават. Този нов модел е базиран на концепцията за търговска улица, където общите пространства използват естествена топлина и светлина. По иронично съвпадение, един от конкурентите на GTC има точно такъв проект за мол в Бургас, което прави избора на Европейската банка още по-неразбираем.
Избора на конкретния инвеститор повдига въпроси сам по себе си. Единственият проект на GTC извън тези финансирани от ЕБВР е във Варна и вече втора година стои сив, грозен и празен като монументален тестамент на амбицията и алчността на спекулативното инвестиране. Защо, след като не успя да намери наематели за първия си мол, банката счита, че GTC ще привлече наематели в градове по-малки от морската ни столица, е трудно да се разбере. Ако ситуацията с наемателите се повтори, ЕБВР е изложена на огромен кредитен риск и потенциална загуба от над ?100 млн. европейски пари.
Без съмнение това е огромна сума, която би подпомогнала местната икономиката значително, ако бе използвана за финасиране на средни и малки предприятия в Старозагорска и Бургаска област. Вместо това, европейската банка дава ? 107млн. финансиране на чуждестранна фирма. Това не само не помага на местните фирми, но всъщност им създава нелоялна конкуренция. В Стара Загора например финасирането на проекта на GTC директно конкурира реализираните с български капитали „Парк мол” и „Сити мол”. Докато печалбата от „Галерия Стара Загора” ще отиде в чужди джобове, това ще е за сметка на печалбата от „Парк мол” и „Сити мол”, която ще остане за реинвестиране в България.
Трудно е да се види логиката защо банка като ЕБВР, която се финансира от европейските данъкоплатци, рискува сериозно да навреди на репутацията си на инвеститор в обществено значими проекти, като подпомага проекти, противоречащи на фундаменталните принципи на банката.
Потенциална хипотеза дава структурата на банката, според която България е в един директорат с Полша и Албания. Формално, и Полша и България имат еднакво представяне в ръководството, като алтернативно си редуват директорската позиция. Доколко обаче позицията на двете страни е наистина равно поставена остава неясно, особено когато една пета от финансирането за България отива в джобовете на Полска фирма.
HTML Version:
Text Version:
Европейска банка за възстановяване и развитие
Article Url: