Очаквано беше анонсирането на името на г-жа Миглена Кунева за кандидат на предстоящите избори за президент на България. Очаквано дотолкова, защото просто почти не остана „чист” и некомпрометиран политик из безбройните политически партии. Политик, доказал се със своите лични и професионални качества. Политик, който е уважаван от своя народ. Политик, който милее за своя народ и не поставя лични интереси пред обществени. Точно и затова много политически партии още се колебаят, отлагат или не могат да излъчат име за свой кандидат. През дългите години по пътя към заветната демокрация се нагледахме на какви ли не недоразумения от страна на бивши, настоящи и бъдещи политици под формата на дребни (и не толкова дребни) житейски и политически гафове, различни по характер компроматни шамари и войни, недоумения от речи и изказвания, откровени лъжи под формата на обещания, безкрайни борби срещу невидими вятърни мелници, безплодни напъни за увеличаване на политическото си его. Някои бяха „заточени” из странско, за да бъдат пазени като бита или пък властна карта. Други запълват безучастно дървените банки в очакване да бъдат поставени на върха на копието и изпълнят дълга си под формата на „приятелски огън”. По-лошото е, че много от тези политици продължават да носят политическото си дебелоочие и все още да ни молят за политическо доверие. Още по-лошото е, когато бивши законодатели, снети от народния вот, продължават да се показват на политическата сцена, да твърдят, че едва ли не те са новото ни време, пардон, спасение и да имат смелостта и наглостта да поучават и коригират дадено управление. Сори, господа, имахте възможност. В този контекст, името на г-жа Кунева се яви като манна небесна за много политически играчи и решение на тяхната безизходица в политическото оцветяване. Вече се забелязва изплуването на политически плужеци, спотайващи се до сега, някъде, из срамотията на своето политическо падение. И ще твърдят, че те са рамката на концепцията за кампанията на този кандидат. От друга страна тази кандидатура ще попари надеждите на много безпомощни политически конюнктури в излизането им иззад декорите на политическото си забвение и опитите за увеличаване на медийния си и обществен рейтинг.
Задава се безмилостна информационна и дезинформационна война за тези президентски избори. Искаме или не, новия президент на България ще бъде от слабия пол. Още повече, че управляващото мнозинство най-вероятно готви политически сюрприз в лицето на настоящ еврокомисар. Така, че нека да не мерим вече измереното, да не предсказваме с минало и да не плашим с настояще. По-просто – поне ще си спестим средства, нерви и лъжи.