Данка е родена в България, но от много години живее и твори в Германия. Тя има поглед върху литературната среда и атмосфера и твърдото намерение, и стремеж да се впише и изяви като автор с богат и специфичен почерк, почерпал и усвоил от двете си възможни места на живот и обитание. Тя има нюх на балканджийско чедо и дълбоко-осъзнато, българско самосъзнание. Но е минала през немската прагматична и взискателна природа, научила е техният стил на живеене и организираност, и добре е усвоила уроците на немската среда. Тя е топла и емоционална по славянски и балкански, но въздържана по немски, и планира и работи с перфекционизъм и замах. Данка има вече сериозен труд зад гърба си.Има множество издадени книги и впечатляващи планове. Тя респектира с голяма работоспособност, дисциплина и труд. Тя е земен човек, твърдо стъпил на земята и е убедена, че няма невъзможни мечти и цели, а само
невидими препятствия вътре в нас. Ето какво попитах тази интересна дама и неуморна в стремленията си жена…
Студени хора ли са немците и какво приемаш като еталон за себе си от тях?
Стереотипите и митовете, които сме учили в училище оказват своето влияние. Не бих казала, че немците са студени. По скоро са делови, дисциплинирани и много надеждни. Моят професор по история казваше, че си извадил кьсмет, ако ти се случи нещо по света и наоколо се окаже немец – спасен си на всяка цена.
Как се справя една българка в тази среда и в тази държава(Германия)
Като Алиса в страната на безкрайните вьзможности. Пьрво се учудваш, после се замисляш, оценяваш, преценяваш и награя си принуден да запретнеш рькави и да се трудиш здраво.
Как решихте да пишете за деца и кога стана това?
Работата ми е свьрзана с деца и както всички хубави неща стана случайно. Историята си дойде сама при разказването. После седнах и написах всичко на хартия.
Какво влагате от себе си в детската поредица за динозавърчето Дино и неговите приятели?
Децата са малки любопитковци и големи експериментатори. Да се запазят и развиват тези качества е не само задача на родителие, но и на писателите.
Какво открихте за себе си в тази история и как приемат съвременните деца тази поредица?
За себе си открих много радост при написването на историята, истинското приятелство като ценност и потребност да се сподели с някого.
Бях изненадана от интереса на ученици и от пьрви клас от училище Ханс Тома в Карлсруе, че сричаха историята за малките Диновци и после сами направиха продьлжение на пьтещсествията на героите. Няма да казвам кьде.
Вашите наблюдения и преки впечатления от реакциите на немските деца и българските им връстници?
Историята им харесва, искат да има и някаква фигура или фигури, с които след това да могат да играят. Случи ми се даже да ме карат да чета историята няколко пьти. Когато децата харесват една книжка, те искат да я слушат постоянно.
Как виждате ролята на детската литература в съвременното глобално общество на общуващи през нет-пространството хора?
Хубави книги за деца е имало и ще има. Близкият свят, семейство, приятели са много важни, за да се вьзпита изобщо любив кьм хубавата илюстрирана детска книжка.
Колко важна е книгата за деца и защо?
Сетивните вьзприятия са онези, които се развиват и трябва да се развиват от ранна вьзраст. Една хубава детска книжка може да допринесе това.
Коя беше вашата любима детска книга(книги) или автор(автори)
Израстнала сьм с приказките на братя Грим и Андерсен. С часове седях, разлиствах и се вьзхищавах на илюстрациите. После дойдоха Ран Босилек, Емилиян Станев, Дора Габе, Вазов и мн.др.
Кое беше доброто или лошото във онази действителност, в която Вие сте расли и съзрявали и кое за нищо на света не бихте заменили от тогава?
Моето поколение е гранично поколение. Изживала сьм полета в космоса на Гагарин, Перестройката, срама, че не сьм оставена да изкажа мнението си, защото носех червена врьзка. И като учител не можех да се насладя на фреските на Бачковския манастир и на иконата в Троянския манастир…
Атмосферата в семейството ми, усмивката на майка ми и свирнята на баща ми не бих заменила за нищо на света.
Намирате ли съществена разлика в начина на мислене и приемане на живота и ценностите му между това, което виждате в Германия и това, което сте видяли в България?
Разбира се, ценностите на един чпвек се формират още от семейството, детската градина, после училище и улицата. Когато в хладилника има само краве масло и нищо друго, някакси е трудно да мислиш за бьдещето. Винаги сьм ползвала житейските кризи за да направя равносметка, кьде сьм, кьде стоя, какво искам да постигна и защо.
Разликата между ценностите е налице. Хората у нас са много затворени, фокусирани вьрху ежедневието и намирането на средства, който ще им осигурят прехраната. За това са готови да изльжат, измамят или да се облагодетелстват. За сьжаление ги има и в литературните среди…
Какво бихте сторили ако отново станете дете?
Ще си построя една машина на времето, ще взема сестра си и приятелите ми и ще пьтещсествам из целия свят.Точно така както пьтешестват моите Дони, Лони и техните приятели.
Какво се случва на немският Дино и какви са вашите творчески планове?
Немския Дино трьгва от септември на пьт из провинция Баден Вюртемберг. А следващата година сме заедно с други автори на културният Евент коку в провинция Рахнхесен вьв Франкфурт през Април 2012.
Лесно ли се пише за деца?А на немски език?
За деца се пише като за вьзрастни, даже по трудно. Всичко трябва да е хубаво, на място, с красиви картини, добро отпечатване, и разбира се качеството си има своята цена.
Как виждате своето бъдеще на писател в немско-езична среда?
Тук ще отговоря с една мисьл на пьрвия варненски учител Константин Арабаджиев, която стоеше под портрета му и аз михавах години наред покрай нея „Постоянство труд и ред да ви водят все напред.”
Какъв е немският читател и родител?
Немският читател е много взискателен и запознат сьс световната литература. Като родител е като всички родители по света любящ, загрижежен, строг и либерален.
Коя е голямата Ви мечта или желание?И какво бихте направили за да ги реализирате?
Най голямата ми мечта е всички бьлгарски деца да познават и обичат Диновците. Мислите ли, че книгите не просто възпитават, а спасяват непорочната душа?
Разбира се книгите спасяват човешката душа. Който чете, има много развити представи за света и хората. Децата са утрешни вьзрастни.
Имаме ли нужда от спасяване и достойни ли сме за него вообще?
Човешката природа е несьвьршенна. Ние се учим цял живот, в който самоусьвьршенстването на отделния човек има много голяма роля. Някой от тези теми са засегнати и в романа ми, който скоро ще се появи на бьлгарския пазар – Врата кьм обичта.
Кое е любимото ви място в България и какво не можете да спрете да обичате тук?
Има много любими места в Бьлгария. Природата е тази, която ме зарежда с енергия, успокоява ме сьс своята красота и ми дава ново вдьхновение.Има една полянка в Родопите, която е мое любимо пристанище. И както един приятел писател казва,Всеки трябва да има по едно пристанище там, кьдето е или иска да бьде.
Какво е КРЕАТИВНИ.КОМ и как виждате неговото бъдещо развитие в контекста на литературните Ви занимания?
Креативните е платформа за всички, които творят или имат желание да го направят. За всички поети, писатели, музиканти, театрали, художници, всички творци, бьлгарски и чужди. Стартирахме скоро и отзивите и посещаемостта са все още в начален етап.
Има ли бъдеще според Вас за подобни места за свободно публикуване и каква е според Вас тяхната роля? В бьлгарското литературно интернет пространство има според мен много малко места, кьдето свободно може да се публикува, без автора да бьде рецензиран или нападан. Това са прояви на типичния бьлгарски манталитет. Затова използвам случая да се обьрна кьм читателите и да ги поканя да се регистрират в сайта и да публикуват свои творби. В момента тече програмата -Най активен потребител, която има хубава награда изработване на електронна книга. Наградата за месец юни спечели талантливата бьлгарска поетеса Весела Йосифова.
Пожелавам на читателите на КРЕАТИВНИТЕ.КОМ много приятни моменти с творбите на бьлгарски и световни автори.
Article Source
(Няма гласове)
Loading …
RSS feed © 2013 Статиите.ком
Powered by WordPress · Using Article Directory plugin · Theme by Dimox