Имало едно време един Недялко. Той бил роден в неделя. Отгоре на това с ,,риза„. Голям късметлия. Късметлия, късметлия, ама пък бил сам. Нямал си никой, ни коте, ни куче, нито женичка да му хортува, нито пък той да си я псува. Голяма мъка.
Седял си той веднъж в неделя на пейката пред къщичката си и си мислел:
„Ех сега да мине оттук една мома засмяна,засмяна,че и засукана. Да ме погледне и да ми каже:
-А бре Недялко, що си замислен? Я какъв хубав левент си, какви са ти вити мустаците, мустаците, че и веждите. Дай да ти ги погаля, пък ти да си ме гушнеш, гушнеш и ме погалиш…„
Тъй си мечтаел Недялко и както си и мечтаел, тъй си и задрямал. Задрямал, че и сънувал:
Сънувал моми хубави, с пазви щедри и палави, как го прегръщат, целуват и към гората го теглят. А пък една старица гърбава, гърбава, че и щърбава със сопата го подкача, подкача и му говори:
-А стани бре Недялко аз веч ще си ходя, ще ме изпуснеш Недялко, Късмета си ще изпуснеш…
Недялко не ще да става, бабата бута и вика:
-Остай ме бабо да ходя в гора с моми хубави,хубави и палави.
Спи Недялко сънува, сънува и се усмихва…
А край него минава Недялка, Недялка мома хубава, гледа го, че заспал е, заспал, че и похърква.
–Ех, Недялко поспаланко, що спиш а не гледаш! Не виждаш, че те харесвам, харесвам,че и обичам..Ама що за мъж си ти бре, мъж,че и късметлия, като късмета си проспиваш и само си се оплакваш. Че си сам без дружинка, като можем да сме си дваминка…
Проспал Недялко Неделя, Проспал си и късмета.Ех,Недялко, Недялко, язък тий за ризата, язък тий за късмета…