Коя съм аз и какво искам? Въпроси, които често ме вълнуват и непрекъснато ме карат да търся отговорите им. Може би ще попитате защо? Защото вярвам, че те са в основата на бъдещето. Ако човек знае кой е и има ясната убеденост какво иска да постигне, съм сигурна че ще намери начина. В повечето случаи, като че ли не знаем на къде сме се запътили и се лутаме без посока или оставени на течението. Забелязвам и хора, които копират поведение и желания било то на родители, приятели или техни идоли. В това няма нищо лошо, но това ли е истинското нещо. Това ли е нещото, което те кара да се събудиш сутрин с желанието да покориш света и да оставиш следа след себе си. Това ли е твоята страст, която си готов да преследваш до край, въпреки препятствията.
Дали аз съм открила своята страст? Може би да, а може би още не, но със сигурност и за миг не бих се спряла да я търся. А може би истината е в непрекъснатото търсене и откриване на себе си. В моментът, в който човек открие част от себе си пред него се разкриват невероятни възможности. За да продължи напред той трябва да направи своя избор. А как да избере човек, като не знае къде иска да отиде? Труден момент, в който разкриваме част от себе си и предопределяме бъдещето си. Вярвам, че ние определяме какво да ни се случва в бъдеще и че това зависи от сегашните ни действия. Някой ще каже лесно е на теория, но на практика съществуват много ограничения с които сме принудени да се съобразяваме. И как да мечтаем при наличието на ограничения? Според мен ограниченията в повечето случаи се явяват извинение пред самите нас поради трудността, която изпитваме при избора. Да ограничения има, но знаейки какво искаме да постигнем ще намерим вариант. По-лесно е да се оставим на течението и нещата просто да се случват около нас. Аз обаче не искам. Искам сама да определям правилата. Искам сама да определям бъдещето си. А вие?