Искам да ви разкажа една реална история за маркетинг, която изключително много ме впечатли. Винаги когато стигна до задънена улица си я припомням и тя ме вдъхновява и зарежда с нови сили да търся..
Тази история е част то книгата „Бъззз маркетинг“ (маркетинг на мълвата) на Марк Хюз. Само ще спомена, че той е бивш маркетинг директор на Pepsi.
Започвам:
През шейсетте години на миналия век Дон Прайс (това е главния герой) започва работа като бранд мениджър на майонеза Hellman`s
в Best Foods. С две думи работа мечта. Но той скоро бил разочарован, защото от ръководството му казали, че марката е прекалено голяма и не може да се експериментира с нея. Трябвало да върши нещата по стандартния начин и да не клати силно лотката и всичко ще е наред.
За Дон Прайс това се оказало, че не е мечтаната работа и той помолил да му дадът друга марка, която да е малка, той да я ръководи и да не се притесняват ако се объркат нещата. Поверили му боята Rit. Тя се използвала от възрастни жени за оцветяване на пердета и кувертюри. Целевите клиенти застарявали и все по-малко хора използва ли боята Rit. Тя била евтина и се продавала в супермаркетите и железарските магазини. Пазарния и дял намалявал и ръководството я смятало за умираща марка.
Нашия маркетолог се опитал да се пребори за рекламен бюджет за да съживи боята Rit, но му отказали. Дори в книгата е посочено какво точно са му казали от ръководството: „Може да пилееш колкото си искаш време с тази боя, но няма да ти дадем и долър за реклама!“. Кратко отклонение, дори и сега след повече от 40 години продължава да се мисли, че маркетинга е харченето на сериозни пари за реклама и че само така се прави страхотен маркетинг. Запазете още малко търпение и ще видите доказателство, че горното твърдение не е вярно.
Без пари Прайс трябвало да измисли нетрадиционен маркетингов подход за да успее. Той започнал с описване на всички възможни приложения на боята. Открил, че в Африка и Индия тази боя се използвала за декорация и щампи върху дрехи, процеса се наричал tie-dye. В това откритие Дон Прайс видял своя шанс и решил да популяризира този метод и в Америка. Насочил се към младите. По негово време хипи движението било в разгара си и известно с шарените цветове. Опитал се да намери артисти, художници, музиканти-водачите на хипи движението и да ги убеди да експериментират с боядисването на дрехи. Предоставил им тубички с различна боя, с която те може ли да оцветят дрехите си както си искат. За кратко време процесът tie-dye станал известен сред хипитата. Джанис Джоплин е била от последователите и е носела оцветени дрехи.
Идеята му лека полека започвала да се реализира. Следващата му стъпка е била да използва малко ПР и се опитал да привлече вниманието на модните редактори. Целта му била те да напишат статии за tie-dye и да я популяризират като нова мода, по която всички да луднат. Получил много интересен отговор. За да се разпространи една нова мода са били нужти 3 елемента: 1. Тя трябва да е свързана с нещо голямо и важно 2. Трябва да привлече Средна Америка
3. Трябва да е наистина мода
Нещо голямо? Какво по-голямо от фестивалът Уудсток през 1969г. Няколко музиканти попитали Дон Прайс дали могат да раздават боядисани тениски на фестивал. Това и чакал нашия човек. На простраство колкото футболно игрище били разположени боядисаните тениски, които се раздавали. Идеята се разпространила мигновенно. Те станали символ на индивидуализма, бунтарството и независимостта на младите. Така успял да спечели хипи движението, като фенове на tie-dye.
За да превърне боядисването в истинска мода му оставали да изпълни другите два елемента. Поставил си цел да убеди модните дизайнери да използват този метод в своите модни колекции. Забележете, 22 дизайнери се отказали, но не и той. Един дизайнер решил да експериментира. Името му е Холстен и той проектирал шапки. Негова клиентка е била Джаки Кенеди. Интересното е, че той също е търсел нова модна тема, защото по това време шапките излизали от мода. Допаднала му идеята за tie-dye и започнал да използва този метод. Негови боядисани дрехи носели Шер, Катрин Деньов, Али Макгроу. Скоро след това самите медии подели идеята и започнали да пишат за новата модата и да слагат на кориците си известни артисти облечени с боядисани друхи.
Останало му да разпространи идеята в Средна Америка. Предложил на момичета скаути идеята да си направят tie-dye значки и мълвата
трънала и в Средна Америка. Дон Прайс успял да превърне технологията tie-dye в истинска мода и както казва Марк Хюз да се превърне в един от героите на съвременния маркетинг.
Надявам се тази история да ви е харесала и наистина да ви вдъхнови. Тя доказва една страхотна мисъл ва автора на тази книга: „Трябва да се стремими не да надхарчим конкурентите, а да ги надмислим“. Това е направил Дон Прайс. Нямал е пари за реклама и е имал мнооооооого време за пилеене и вижте какво е измислил.
Между другото технологията tie-dye не е забравена и все още е известна.
Блогът за маркетинг и идеите за маркетинг на Стефан Русев
HTML Version:
Text Version:
Страхотно маркетингово вдъхновение от Дон Прайс
Article Url: