Новата надежда на българското сумо – 22-годишният Даниел Иванов-Мъдрия, е поредният роден талант, който заминава за страната на изгряващото слънце, за да се бори за световна слава. Роденият на 19 юни 1986 г. в Елхово младеж е приет в елитната школа „Тагоноура” и ще тренира под ръководството на легендарния Кейта Кушима-Кушимауми. Той прави такова впечатление на японските специалисти, че те изискват той да замине не в края на май, както е според плановете, а още днес. През следващите шест месеца 150-килограмовият гигант ще се подложи на интензивни тренировки с надеждата да се изкачи в йерархията на професионалното сумо. Строгите закони на японската школа изискват от него да започне от нулата и да покаже покорство, сила на духа и уважение към висшестоящите, за да стане достоен за по-големите изпитания, които го очакват в кариерата му. През следващите месеци Мъдрия не само ще тренира отвъд предела на силите си, но и ще помага в кухнята, спалните помещения и фитнеса на школата. Той няма да има право да използва телефон и интернет и да общува с близките си, докато не премине следващите три нива и не достигне ранга на „макушита”. PR Kernel взе ексклузивно интервю със сумиста само часове преди заминаването му за Япония. Това може би е последният телефонен разговор на Мъдрия за много дълго време!
-Разбрахме, че през следващата половин година няма да можеш да използваш телефон и интернет. Подготвен ли си за суровите закони на школата „Тагоноура”?
-Да, подготвен съм. Там ме очакват много тренировки и много дисциплина – нищо общо с България. Всичко там е много по-различно, отколкото тук. Казвам го убедено, защото съм ходил вече два пъти, видях за какво става въпрос и имам силно желание да отида пак и да изпробвам силите си.
-В какво ще се състои подготовката ти през следващите няколко месеца?
-Подготовката ще се провежда в самата школа „Тагоноура”. Те ще ме тренират, а аз, от своя страна, ще се боря за техния клуб.
-Ще се различава ли по нещо опитът ти там от българските ти тренировки?
-Ами имайте предвид – колкото тренираме в България, там момчетата тренират около четири пъти повече. Ще бъде много трудно, но аз мисля, че ще се справя.
-Желая ти го и аз. А с какво впечатли японците до такава степен, че изискаха незабавното ти заминаване?
-Явно височината ми, габаритите, хъса за борба и желанието, което имам за този спорт.
-Кога да очакваме първите ти изяви в турнири?
-На 1 юли 2009 г. е първият турнир в Нагоя, в който ще се боря в професионалната лига. Започвам от най-ниското ниво и най-ниската лига в японската йерархия.
-За какво ще се бориш в него?
-Основното, за което се боря, е да взема седем срещи – имам общо седем и трябва да победя във всичките. Ако това стане, се качвам в горна дивизия и продължавам така, докато не стигна до най-високите нива.
-Ще се оправиш ли с японския език и новата култура?
-Мисля, че ще се справя, да. Няма човек който да не се е справил – ще се оправя и аз. Малко трудно е всичко, но ще се справя. Знам японски колкото да кажа „добър ден” и „благодаря”.
-Защо, според теб, българите отбелязват такива успехи в японския спорт сумо?
-Засега само Калоян Махлянов-Котоошу е отбелязал истински успех. Когато отида сега, не мога да кажа нищо – не знам дали въобще ще мога да се реализирам там, но според мен ще мога!
-Много се надяваме! Ти си нещо като посланик на страната ни. По какъв начин ще представиш България на азиатците и каква представа искаш да създадеш у тях за нея?
-България си я обичам много и ще я представя по най-добрия начин, защото тук е родното ми място. Нищо лошо не съм способен да кажа за България. Ще разказвам! Бяхме там на лагер преди седмица и половина [в школата на Токийския университет „Ниши дай”]и момчетата ме питаха – доколкото се разбирахме – как е там? Казвам – хубаво е, имаме четири сезона, гори, планини и много хубава природа. Те се впечатляват, защото при тях вече няма такива неща – всичко е само сгради една до друга – въздухът не стига за тях просто!
-Смяташ ли, че популярността на Калоян Махлянов-Котоошу ще ти помогне да пробиеш в Япония?
-Не. Изцяло разчитам на себе си.
-Очакваш ли някаква помощ от него?
-Може би на моменти, ако нещо се затрудня, ако треньорът иска нещо да ми каже в началото, ще го питам за тренировките, ако нещо не знам – това е. Иначе за всичко разчитам на себе си – и за тренировките, и за всичко останало.
-И накрая – защо ти казват Мъдрия?
-Изпълнителният директор на Българската федерация по сумог-жа Лиляна Кънева ни измисля прякорите. Тя измисли и моя, защото съм студент в МСА и съм бил мъдър!
-А кой ще измисли японското ти име?
-Японското ми име ще го измислят в школата, когато постъпя там.
-Желаем ти много успехи в Япония и ще следим с интерес изявите ти!