Напоследък навсякъде се тръби за финансовото положение, за намалените кредити на държавите и все неща в този ред на мисли. Дава се гласност все повече на финансовите проблеми на държавите и обществото.
Сред нас обаче, и най-вече в държавата ни отдавна зрее малко или много пренебрежението, макар и силно казано, към една прослойка от обществото, чийто проблеми са големи и жизненоважни. Става въпрос за хората в неравностойно положение. Нелогично е да се смята, че авторитетът на една държава се измерва само и единствено от финансовата и стабилност и политика. Какво да кажат хората, за чието ежедневие като че ли не се полагат достатъчно грижи. Масово не се съблюдават техните нужди от достъпна среда в обществото. Оглеждайки се, може да забележими с просто око, че липсват рампи, асансьори и платформи за движението на хората с увреждания. Липсват съоръженията, които са жизненоважни за тях и за тяхното придвижване. Борим се за включването ни в различни световни организации, а дали се борим за собствените ни хора, за тези, които придават облика на нашето общество. Дали полагаме всички ние полагаме достатъчно грижи за тях. Дали им осигуряваме средата, от която се нуждаят, дали зачитаме тяхното право на свободно движение. Не е ли точно държавата тази, която ограничава техните права. Съблюдава ли някой техните нужди и права?
Ако отговорът е Не , то тогава е време да се замислим и да положим усилия да направим и създадем достъпна среда за тези хора.
Нека изградим авторитетът на нашата държава, такъв който да се изразява в отношението на всички нас към тези хора с увреждания. Всички те се нуждаят от нас и държавата като цяло, за да могат да живеят свободно като всички останали хора. Най-малкото те го заслужават, защото те са истинските борци, те са тези, които ежедневно се борят със системите и всичко за да живеят един по-добър живот!